Колко голяма всъщност е икономията?
Министърът на финансите мотивира предложението с очаквани спестявания от малко под 6 млн. евро годишно. На фона на държавен бюджет, който надхвърля десетки милиарди евро, сумата е относително малка. В същото време тя не представлява непременно чиста икономия.
Дори при закриване на Комисията част от разходите ще останат. Архивите трябва да бъдат съхранявани, документите – обработвани, а гражданите и институциите ще продължат да имат право на достъп до тях. Това означава, че значителна част от административната дейност няма да изчезне, а ще бъде прехвърлена към друга институция.
Истинският въпрос е не дали държавата ще спести близо 6 млн. евро, а колко от тези средства реално ще отпаднат след прехвърлянето на функциите.
Комисията не е просто архив
Създадена през 2006 г., Комисията по досиетата има две основни задачи. Едната е да съхранява и обработва архивите на бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби на комунистическия режим. Другата е да извършва проверки на лица, заемащи публични длъжности, и да обявява принадлежност към тези служби, когато законът го изисква.
Именно тази втора функция отличава Комисията от Държавна агенция „Архиви“. Архивната институция пази документи. Комисията прилага специален закон, извършва проверки и оповестява резултатите им.
Паметта за Държавна сигурност не се измерва в евро
Дори ако държавата действително спести близо 6 млн. евро годишно, остава въпросът дали това е достатъчно основание да бъде закрита институция, която не е просто административна структура. Тя изпълнява конкретна обществена функция – да установява и публично да обявява принадлежността на лица, заемащи публични длъжности, към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
България никога не прие класически закон за лустрация, какъвто беше въведен в редица държави от Централна и Източна Европа след падането на комунистическите режими. Вместо това страната избра друг подход – обществото да научава кои представители на властта, съдебната система, дипломатическата служба, медиите и други публични сфери са били свързани с репресивния апарат на комунистическата държава.
Ролята на Комисията надхвърля съхраняването на архиви. Тя прилага закона, извършва проверки и оповестява резултатите им. Това е функция, която досега не е изпълнявана от Държавна агенция „Архиви“.
Затова дебатът около закриването на Комисията трудно може да бъде сведен единствено до размера на бюджетната икономия. Той засяга начина, по който държавата пази историческата памет, осигурява достъп до архивите и гарантира прозрачност за миналото на хората, заемащи публични длъжности.
Демокрацията не се защитава чрез мълчание, а чрез прозрачност
През 2000 г. българският парламент прие Закона за обявяване на комунистическия режим за престъпен. Това не е политическа декларация. Това е действащ закон.
В него се посочва, че Българската комунистическа партия е управлявала страната чрез нарушаване на основни човешки права, чрез политически репресии, ограничаване на свободата на словото, свободните избори и многопартийната система.
Държавна сигурност не е била обикновена специална служба. Тя е била един от основните инструменти за поддържане на този режим. Чрез нея са извършвани наблюдение на граждани, политически преследвания, вербуване на информатори, контрол върху интелигенцията, религиозните общности, университетите, медиите и емиграцията.
Всяка година на 1 февруари България почита жертвите на комунистическия режим. Датата е избрана, защото на 1 февруари 1945 г. Народният съд произнася първите масови смъртни присъди срещу регенти, министри, народни представители, генерали и други представители на държавния елит. Между декември 1944 г. и април 1945 г. Народният съд разглежда 135 процеса, произнася над 9000 присъди и постановява 2730 смъртни наказания. Следват лагерите в Белене и Ловеч, изселванията, конфискациите, политическите репресии и насилствената асимилация на българските турци по време на т.нар. възродителен процес.
Това не са спорни исторически оценки. Това са документирани факти.
България никога не проведе истинска лустрация. Именно затова Комисията по досиетата остана единственият институционален механизъм, който системно осветяваше връзките на публични личности с Държавна сигурност. Да бъде закрита тази комисия в държава, която никога не направи лустрация, означава да се откажем и от последния инструмент, чрез който обществото научава истината за репресивния апарат на комунистическия режим.
