80 години мир – и толкова крехък: Европа отбелязва Деня на победата в сянката на нова война

В Париж президентът Еманюел Макрон ще положи венец пред паметника на Шарл дьо Гол, ще премине по Шанз-Елизе до Триумфалната арка, ще възпламени вечния огън на гроба на Незнайния войн и ще направи преглед на войските.
Церемонията ще включва минута мълчание, изпълнение на „Марсилезата“, реч от Макрон за „ценностите, които победиха през 1945 г.“, военни оркестри от шест държави, парад на френските въоръжени сили, исторически превозни средства, възстановка на военни сцени и въздушна демонстрация.
Не всички честват еднакво
Франция е една от малкото европейски страни, които отбелязват Деня на победата с подобна тържественост. В други държави се провеждат по-скромни церемонии, без официален празник, някои дори го наричат по различен начин или го отбелязват на друга дата.
Тази година, на фона на разклащащите се трансатлантически връзки, войната в Украйна и политически разломи в Европа, различията в отбелязването подчертават една важна истина: мирът в Европа е сравнително скорошен – и крехък.
„80-годишнината от победата на 8 май 1945 г. ни възлага двойна отговорност – пред последните живи свидетели на войната и пред младото поколение“, заяви френското министерство на отбраната тази седмица.
През 2025 г. е по-важно от всякога, че честванията трябва не само да почетат жертвите, но и да предадат техните свидетелства на младите хора, допълват от министерството.
Берлин обявява 8 май за официален празник
Германия също отбелязва 80-годишнината с мащабни събития. За първи път денят ще бъде официален празник в страната, докато Берлин и останалата част от континента се изправят пред разпадането на следвоенния ред, донесъл богатство, стабилност и демокрация.
В столицата са планирани изложби, свидетелски разкази, театрални постановки, публични дискусии, прожекции, концерти и обиколки, насочени към паметта за войната и Холокоста. На местата на бившите нацистки концентрационни лагери, сега мемориали, се проведоха церемонии по повод освобождението им.
Новият германски канцлер Фридрих Мерц ще участва в церемония в разрушена църква в Берлин, ще положи венец и ще говори на централното тържество в Бундестага.
Разделена Европа, нова геополитическа реалност
Събитията тази година се провеждат в контекста на нарастващи геополитически тревоги. Според председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен,
„Западът, такъв какъвто го познавахме, вече не съществува“.
САЩ, под управлението на Доналд Тръмп, все по-малко споделят ценностите на трансатлантическия алианс, а мирният план за Украйна, доколкото съществува, включва преки и често отстъпчиви разговори с Русия, възприемащи много от тезите на Кремъл.
В отговор Европа рязко увеличава военните си разходи. Макрон постави цел – 3.5% от БВП, с ръст от 30 милиарда евро годишно. Мерц отива още по-далеч, заявявайки:
„С оглед на заплахите пред свободата и мира на континента, за отбраната трябва да кажем: каквото и да струва“.
След Франция и Германия, още 16 държави от ЕС – сред които Белгия, Дания, Финландия, Полша, Чехия, балтийските страни и дори проруски ориентираните Унгария и Словакия – активират бюджетни механизми за значително увеличение на военните разходи.
Паметта на Изтока и Запада – различна
Колкото по-близо са страните до Русия, толкова по-остро усещат заплахата. Това разминаване в усещанията е видимо още от края на войната – и личи в различните начини, по които всяка страна отбелязва победата.
Великобритания и Западна Европа виждат 8 май като възстановяване на свободата и победа на демокрацията.
Белгия обединява честванията с Деня на примирието – 11 ноември (края на Първата световна война).
Нидерландия и Дания празнуват Деня на освобождението на 5 май.
Италия отбелязва 25 април като Ден на освобождението от фашизма.
В Централна и Източна Европа, където нацистката окупация е последвана от комунистически режими, историческата памет е по-различна.
Русия чества 9 май с голям военен парад, тъй като капитулацията на Германия е влязла в сила след полунощ московско време.
Словакия и Сърбия ще бъдат представени в Москва от премиера Роберт Фицо и президента Александър Вучич, въпреки критиките от ЕС.
Държави като Полша, Чехия, Естония, Латвия и Литва, след възстановяване на независимостта си, преместиха официалната дата на 8 май, отдалечавайки се от съветския наратив.
Един болезнен въпрос: кой ще защити Европа?
Каквото и значение да придават различните страни на Деня на победата, 80-годишнината го прави особено значим в контекста на съвременните предизвикателства. Германският историк Оливер Хилмес казва:
„Кой ще защити Европа? Може със сигурност да се каже: 8 май 1945 г. ни настигна с отмъщение“.
Джон Хенли и Дебора Коул, The Guardian. Преводът и заглавието са на редакцията на ФрогНюз.
Моля, подкрепете ни.





