Адвокати искат оставката на Цацаров заради ЦУМгейт

Публикуваме тяхното отворено писмо без съкращения.

Преди повече от година, в обръщението си по повод 135- годишнината от създаването на Върховния касационен съд, неговият председател Лозан Панов произнесе при откриването на тържествения пленум паметна реч, с която каза „Стига вече толкова!”. Когато такива думи прозвучат от толкова висока позиция, неминуемо предизвикват вълна от подкрепа, включително и от 227 адвокати, които подкрепиха съдия Панов с подписка. Днес обаче, унизителното състояние на съдебната система, тежката липса на доверие и пълното завоалиране от компетентните институции на истинските проблеми на правораздаването продължават да съществуват и да генерират скандал след скандал.

Днес, когато председателят на Върховния касационен съд заяви, че не го е страх за живота му, а го е страх по-скоро от бездушието на обществото, което гледа и не реагира, ние, българските адвокати от ИКАР, не можем да останем безмълвни и искаме категорично и с пълна увереност да заявим подкрепа към позицията на съдия Лозан Панов и да застанем до него в битката за правото.

Адвокатът е призван по Конституция да защитава правата и законните интереси на гражданите. Напълно неприемливо е българската адвокатура да е мълчалив свидетел на случващото се безпрецедентно потъпкване на принципите на правовата държава и върховенство на правото от висши магистрати. В свое становище членът на ВСС съдия Калин Калпакчиев напълно уместно се позовава на общоприетите етични стандарти за съдиите на държавите членки на ООН (Бангалорски принципи), които са приложими и за представителите на другите магистратски професии в съдебната власт. Според тези принципи „всеки магистрат е длъжен да гарантира, че поведението му е безупречно в очите на разумния наблюдател и способства за убеждението на хората в моралния интегритет на съдебната власт”. Според утвърдените международни стандарти „магистратът е длъжен не само да остава незасегнат от неподходящи връзки с изпълнителната власт, законодателната власт, икономическите среди и от влияние от тяхна страна, но и да създава у разумния наблюдател чувство за сигурност, че наистина не е засегнат от подобни непрозрачни зависимости”.

В условията на добилия популярност като „ЦУМгейт” обществен дебат и липсата на адекватна институционална реакция ние, адвокатите от ИКАР, заявяваме, че върховенството на правото е основен принцип, който следва да се прилага и отнася към всяка ситуация и всяко лице, независимо от неговата позиция. Отказът от провеждане на разследване по случая от Висшия орган на съдебната власт – ВСС и персоналните атаки към Председателя на ВКС показват по недвусмислен начин, че истината и справедливостта са умишлено поставени в състояние на будна кома. Когато правото е натикано в ъгъла, а сюжети с агнешки главички в стил „Дон Корлеоне“ се разиграват пред вратите на Висшия съдебен съвет – нещо, отново оставено без каквато и да е институционална реакция, българските адвокати не можем просто да наблюдаваме.

Ето защо ИКАР заявява пълна подкрепа и се присъединява към исканията на съдия Калин Калпакчиев, отправени към членовете на прокурорската колегия на ВСС и Министъра на правосъдието, да реализират правомощията си по чл. 175, ал. 5 във връзка с чл. 173 от Закона за съдебната власт и чл. 129, ал. 3, т. 5 Конституцията на Република България.

Ние, адвокатите от Инициативния комитет за адвокатска реформа, заставаме недвусмислено и категорично на страната на правото в подкрепа на достойните действия на магистратите Лозан Панов, Калин Калпакчиев, Галина Карагьозова, Соня Найденова, Камен Иванов, Юлия Ковачева и всички други, дръзнали да изрекат на глас истинските тежки проблеми на българската съдебна система и да провокират дебат по тях. Призоваваме Висшия адвокатски съвет и всички Адвокатски колегии в страната да сторят същото. Българската адвокатура не може повече да си позволи да бъде мълчалив наблюдател на събитията и е време да заеме отново по достоен начин отреденото и по Конституция място!

Tandem bona causa triumphat!

(от лат. „Добрата кауза на края винаги печели“ – изразът идва от реставрацията на британската монархия и възкачването на Чарлз II през 1660 на престола след паданието на режима на Оливър Кромуел. Смята се, че фразата преди това е била използвана и от шотландския крал Робърт I в борбата му за независимост срещу Англия през XIV в.; бел.ред.)