Реклама / Ads

4| 3095 |02.09.2020

Адвокатската и научната общност: Правото на протести е утвърдена ценност в практиката на Съда на ЕС

.
В Отворено писмо от адвокатската и научната общност се коментират последователните публични твърдения от страна на висши държавни и общински служители за незаконосъобразност на действащите пътни блокади на територията на страната, бездействието на отговорните държавни органи в изпълнението на техните задължения във връзка с гарантиране на свободата на събранията, както и насилственото премахване на тези блокади от страна на органите на МВР.

Вижте цялото писмо на адвокатите:

 

Във връзка със зачестилите неверни публични изявления на висши държавни и общински служители за незаконосъобразност на действащите пътни блокади на територията на страната, водещи до поляризация на общественото мнение, последователното бездействие на отговорните държавни органи при изпълнението на техните задължения във връзка с гарантиране на свободата на събранията, както и насилственото премахване на тези блокади от страна на органите на Министерството на вътрешните работи в някои от градовете на територията на Република България, Ви уведомяваме следното:


Ненасилствените действия, осъществявани по време на събрание, попадат в обхвата на чл. 11 от Европейската конвенция за защита правата на човека (ЕКЗПЧ), който гарантира свободата на събранията, пряко свързана с правото на изразяване на политическо мнение и на участие в политически дебат на смисъла на чл. 10 от ЕКЗПЧ. Същото се отнася и до пътните блокади, както и другите физически актове, целенасочено възпрепятстващи пътното движение и обичайния ход на обществения живот (в този смисъл, решенията Барако срещу Франция [Barraco v. France] и Лукас срещу Обединеното Кралство [Lucas v. the United Kingdom]). В това отношение, практиката на Европейския съд по правата на човека – задължителна за приложение от всеки един български държавен орган, е категорична, че организирането на демонстрации чрез протести играе съществена роля в политическата история на европейските държави, поради което последните имат позитивното задължение не само да толерират такива действия, но и да защитават това право от насилствени безредици чрез контрадемонстрации (в този смисъл решенията Асоциация „Лекари за правото на живот“ срещу Австрия ["Doctors for the right to life" Campaign v. Austria], Обединена македонска организация „Илинден“ и Иванов срещу България [United Macedonian Organisation “Ilinden” and Ivanov v. Bulgaria], Баранкевич срещу Русия [Barankevich v. Russia] и др.). Упражняването на тази свобода под формата на пътни блокади е провеждано в Турция, Унгария, Литва, Франция, Русия, Германия, Великобритания и др., като крайна форма на протест срещу правителствата, които последователно са отказвали да изпълняват исканията на своя суверен.


Свободата на събранията е една от основите на демократичното общество. За да се направи правилна преценка дали ограничение на тази свобода може да бъде приложено, напр. чрез премахване на установени пътни блокади, е необходимо да се приложат общите критерии, а именно „необходимо ли е в едно демократично общество“, преследва ли законна цел, отговаря ли на „належаща социална потребност“, пропорционално ли е то по отношение на изпълнението на законната цел (дали съществува по – лека мярка), както и дали причините за налагане на ограничението, които могат да го оправдаят са „уместни и достатъчни“ (в този смисъл решенията Фрумкин срещу Русия [Frumkin v. Russia], Костър срещу Обединеното кралство [Coster v. the United Kingdom], Ашугян срещу Армения [Ashugyan v. Armenia] и много други). Това означава, че всяко твърдение за незаконосъобразност на пътни блокади, осъществявани под формата на политически протест, както и всяко тяхно премахване, следва да бъде обосновано според горните принципи. Следва да се има предвид, че осъществяването на арести, повдигане на обвинения или осъждания на протестиращи за „нарушаване на обществения ред“, поради участие в мирно осъществени пътни блокади, във всички случаи ще представлява нерегламентирана намеса в свободата на събранията (в този смисъл решението Кудревичиус и други срещу Литва [Kudrevičius and others v. Lithuania]).


При приложението на установените международни стандарти за преценка на законосъобразността на конкретна „седяща стачка“ и потенциалната законосъобразност на осъществена или предстояща държавна намеса чрез разпръскването ѝ, може да се достигне до извода, че гражданските блокади на възлови кръстовища представляват законосъобразна форма на упражняване на свободата на събранията, като последната е гарантирана независимо дали е налице разрешение или уведомление за тях (в този смисъл решението Оя Атаман срещу Турция [Oya Ataman v. Turkey] и Букта срещу Унгария [Bukta v. Hungary]).
Това е така, първо, поради факта, че при тези блокади не се използва физическо насилие от страна на протестиращите. Също така, те не водят до сериозно прекъсване нито на обикновения живот, нито на дейностите, законно извършвани от другите в степен, която да е по – сериозна от степента, която възниква при нормалното упражняване на тази свобода, тъй като те са разположени в градски условия с добри възможности за кратки обходни маршрути, както и при осигурена възможност за допускане на автомобили със специален режим. Всъщност, блокадите създават такива затруднения, каквито създава обикновен ремонт на пътя.

 

Също така, в случая не може да се приеме, че общественият интерес надвишава правата на протестиращите, именно поради факта, че не се създават по – големи от обикновените затруднения при упражняване на свободата на събранията. Освен това, съществува по – лека мярка, от налагане на ограничение на тази свобода, благодарение на която може да се постигне правилен баланс между обществения интерес и правата на протестиращите. Тази по – лека мярка се състои в правилна реорганизация на движението около блокадите, която в градски условия е напълно възможна и може да доведе до кратки отклонения и обходи. В допълнение и за максимално намаляване на последиците от подобна реорганизация, подходяща мярка е установяване на постоянно регулиране на движението от страна на секторите „Пътна полиция“ към Министерството на вътрешните работи.

 

Поради това, изключително обезпокоителни са опитите за налагане на разделение в обществото, изразени чрез многобройните публични изказвания от висши представители на местната и държавна администрация, сочещи незаконосъобразност на протестите, които не са придружени нито със солидни аргументи, нито с действия, насочени към изпълнение на позитивните задължения, възложени на държавите при намиране на баланса между възможността за упражняване на свободата на събранията и нормалното упражняване на правата на другите членове на обществото, които не участват в тях.

 

Правото на събрания и митинги и свободата на изразяване на мнение са основни ценности и права, гарантирани и на ниво Европейски съюз. По силата на Договора ни за членство от 2005 г. (в сила от 2007 г.), българската държава следва да гарантира упражняването на основните права и свободи, изрично закрепени в Хартата на основните права на Европейския съюз, която е част от конституционните източници на Съюза. Съгласно чл. 12 от Хартата Всеки има право на свобода на мирни събрания и на свободно сдружаване, на всяко равнище, и по-специално в областите на политическото, профсъюзното или гражданското сдружаване. А съгласно чл. 11 от същата всеки има право на свобода на изразяването на мнения, като това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи, без намеса на публичните власти и независимо от границите.


Правото на мирни събрания и протести е утвърдена ценност и в практиката на Съда на Европейския съюз, чиито решения са задължителни за българските органи и институции.

 

Становището на СЕС е в смисъл, че това право следва да бъде защитено и гарантирано дори при случаи на неудобства за лицата, неучастващи в протестите. Същото следва да бъде толерирано, предвид преследваната с него цел. Според Съда основните права са незаменима част от общите принципи на правото на Съюза и мерките, несъвместими с тяхното упражняване, са несъвместими и със съюзното право. При налагане на по-рестриктивни мерки спрямо упражняването на правото на събрания и митинги, следва да се внимава дали същите са пропорционални и отговарят на нуждата, с оглед преследваната цел (в този смисъл делото C-112/00 Eugen Schmidberger).


В тази сложна обществено - политическа ситуация от голямо значение е именно реакцията на публичните власти, които носят отговорност за закрила и пълноценна защита на основните права и свободи на българските граждани. Роля именно на тези органи и институции е да се осигури едновременното и необезпокоявано упражняване на правата на гражданите, субекти, както на правото на събрания и митинги, така и на свободното придвижване. В този смисъл, смятаме, че е задължение на българските власти да предприемат всички необходими мерки за гарантиране на баланса между интереса, на гражданите, субекти на правото на мирно събиране и публично изразяване на мнение, и правата на останалите граждани, които не вземат участие в протестните демонстрации.


Съгласно и принципа за лоялно сътрудничество, прогласен в член 4, параграф 3, първа алинея от Договора за Европейския съюз, каним отговорните органи и институции да вземат предвид и указанията, съдържащи се в Общото предложение за резолюция относно правото на мирен протест и пропорционалното използване на сила (2019/2569(RSP), а именно 1) правото на хората да се събират с други хора и да изразяват своя колективен глас е от основно значение за една добре функционираща демокрация; 2) осъжда се използването на насилствени и непропорционални интервенции от страна на органите на няколко държави членки по време на протести и мирни демонстрации; 3) съответните органи следва да гарантират прозрачно, безпристрастно и ефективно разследване, когато е използвана несъразмерна сила; 4) държавите членки следва да предоставят повече обучение на полицейските звена относно техниките за контрол на струпването на хора и използването на някои видове оръжие; 5) държавите членки да използват алтернативни практики, които вече са се доказали като ефективни в някои страни от ЕС, а именно комуникация с демонстрантите чрез големи екрани, избягване във възможно най-голяма степен на физическия контакт с демонстрантите и разчитане на медиатори с обучение по психология и социология.


С оглед гореизложеното, призоваваме за стриктно спазване на правовия ред, преустановяване на неверните публични твърдения от страна на висши представители на властта за незаконосъобразност на пътните блокади, водещи до недопустима поляризация на общественото мнение, както и за изпълнение на позитивните задължения, които страната ни е поела пред международната общност за гарантиране на фактическата възможност за упражняване на свободата на събранията чрез осигуряване на защита срещу насилствени безредици, причинени от единични или масови контрапротести, адекватна реорганизация на пътното движение, в т.ч. и на градския транспорт, както и регулиране на автомобилния трафик от страна на отговорните служби на Министерството на вътрешните работи.

 

Подписи:

1. Силвия Петкова, адвокат към Софийската адвокатска колегия, експерт в областта на наказателното право и правата на човека;
2. Михаил Екимджиев, адвокат към Пловдивската адвокатска колегия и председател на „Асоциация за европейска интеграция и права на човека“, експерт в областта на правата на човека;
3. Боримир Цанов, адвокат към Софийската адвокатска колегия;
4. Минчо Спасов, адвокат към Софийската адвокатска колегия;
5. Велислав Величков, адвокат към Софийската адвокатска колегия и председател на Инициатива „Правосъдие за всеки“;
6. доц. д-р Христо Христев, адвокат към Софийската адвокатска колегия и преподавател по право на Европейския съюз към катедра „Международно право и международни отношения“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“;
7. Гюлсевер Сали, докторант по право на Европейския съюз към катедра „Международно право и международни отношения“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

 

 

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay Donate now
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Ралица Негенцова: Висшият адвокатски съвет ще брани адвокатската тайна 2| 3181 |26.02.2019 . Москва: ”Конец” на сътрудничеството със САЩ в научната сфера 1| 4053 |05.10.2016 . Адв. Екимджиев пред Фрог: Мутризира се адвокатската професия 9| 7115 |04.02.2015 . Проф. Илчев: Нарушава се законът за субсидиране на научната дейност 4| 4962 |25.11.2013

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads

НАЙ-ЧЕТЕНИ

    Реклама / Ads

    БЛОГОВЕ