АКФ сигнализира няколко ведомства за ТЕЦ-а на Доган

Сигнализирани са и Национална агенция за приходите (НАП) във връзка със съмнения относно механизма на придобиване на ТЕЦ-а от почетния председател на ДПС, Ахмед Доган, през август 2018.

Според Бойко Станкушев, директор на АКФ: “Задълбоченият анализ на историята на ТЕЦ „Варна“ – от приватизацията през 2006, до 2017, когато нов собственик става варненска фирма без никакъв опит в енергетиката, до август 2018, когато г-н Доган купува мажоритарен дял – поражда редица тревожни въпроси за възможността на държавните институции да защитават обществения интерес в ситуации, в които са намесени съществени материални интереси на влиятелни лица“.

„Обобщихме част от съмненията и въпросите си в тези три сигнала до институциите. Настояваме за обстойна проверка на целия казус.“

С цел информиране на широката общественост, АКФ разпространи и видео материал с някои от най-любопитните факти от историята на доскоро втората по големина топлоцентрала в България.

Отговорност за разпределянето на студеният резерв – мощности, които се активират само при нужда, за да компенсират резки скокове в потреблението на електроенергия – носи Енергийният системен оператор (ЕСО).

През февруари 2018 без ясен мотив е сменено цялото ръководство на ЕСО.  Новото ръководство обявява търг за рекордните 570 МВт мощности, необходими като студен резерв за летния сезон на 2018! За сравнение – студеният резерв през зимата е обичайно 700 МВт. След внезапен отказ от страна на държавната ТЕЦ „Марица Изток - 2“ от вече спечелен след търг договор за предоставяне на студен, ЕСО избира ТЕЦ „Варна“. На централата са заплатени 2,8 млн. лв. за периода май – юли 2018 г. и 24,9 млн. лв. за периода август – октомври 2018 г.

Съмненията на АКФ относно техническата изправност на ТЕЦ „Варна“ и възможността на централата да изпълнява договорните си задължения се коренят в следните факти:

На 05.09.2017 г. КЕВР разрешава на „ТЕЦ Варна“ да изведе от експлоатация енергийни блокове № 1, 2 и 3. Към момента варненският ТЕЦ е лицензиран да произвежда електрическа енергия чрез оставащите три енергоблокове, а от тях, единствено за енергоблок № 6 има публично разпространена информация, че е преминал необходимите тестове и може да функционира безопасно като източник за предоставяне на студен резерв.

В отговор на журналистически въпрос през май 2019 г., ЕСО заявяват, че „не са извършвали проверки на място в ТЕЦ "Варна" за експлоатационна годност на съоръженията, тъй като нямат подобни задължения съгласно българското законодателство. "ЕСО извършва контрол на работата на съоръженията на ТЕЦ "Варна", както и на останалите производители, чрез средствата за търговско измерване и за телеуправление и телекомуникация в реално време. Посредством тези средства през зимния период са установени проблеми в часовете, в които блоковете на ТЕЦ "Варна" са работили, за което съгласно договора с централата са наложени санкции от над 2 млн.лв.“

В началото на 2019 г., ТЕЦ „Варна“ открива процедури за възлагане на обществени поръчки за ремонт на блок 6. В тръжната документацията се съдържа следната информация, чрез която възложителят е обосновал необходимостта от спешно провеждане на процедурите: „Последните три принудителни спирания на блок 6 са в следствие на пробив на тръба от екранна система на котел 6… Пробивите бяха значителни, поради което не може да се регулира котела и е невъзможно да се управлява съгласно зададените мощности от системния оператор /ЕСО/.“ Установено е и критично изтъняване на тръбите на екранната система, което води до „не добра експлоатационна надеждност и потенциално системно авариране на котел по време на работа“ и до „ риск от огромни загуби за дружеството при невъзможност да бъдат изпълнени договорните отношения със системния оператор.“ Впоследствие ремонтите са отложени за 2020 г.

Неясно остава по какъв начин ТЕЦ „Варна“ планира да изпълни задълженията си към ЕСО до 31.07.2019 г. и при положение, че единственият енергоблок, с който е могло да направи това, е „неуправляем“, според преценката на самото дружество.

Освен това, предвид предстоящия нов търг за студен резерв и предвид изразеното от ЕСО становище, че ЕСО не извършва проверка на експлоатационната годност на съоръженията, с които кандидатите ще изпълняват задълженията си, съществува възможност ТЕЦ „Варна“ да спечели нов договор за студен резерв, при това за едногодишен период – до 31.07.2020 г. При положение, че спешните ремонти на блок 6 са планирани за 2020 г., рискът за енергийната сигурност на страната е още по-съществен.

АКФ призовава министъра на енергетиката да осъществи задълженията си по чл. 75 и чл. 77 от Закона за енергетиката, като при установени нередности наложи принудителни административни мерки и административни наказания. От изключителна важност за интересите на българското общество е да се отговори на въпроса дали ТЕЦ „Варна“ стриктно изпълнява задълженията по лицензията си.

Призоваваме КЕВР също да упражни широките си по закон контролни правомощия и да се произнесе относно съмненията за ниска експлоатационна годност на варненския ТЕЦ.

АКФ извърши и оценка на риска по отношение на сделката за придобиването на 20 декември 2017 г. на ТЕЦ „Варна“ от „Сигда“ ООД, управлявано и контролирано от г-н Данаил Папазов – бивш министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Анализирахме и придобиването на мажоритарен дял в „Сигда“ от г-н Ахмед Доган от 08.08.2018г., както и решението месец по-късно ТЕЦ „Варна“ да закупи 100% от капитала на дружеството "Делта Епсилон" АД, собственик на т. нар. „сараи“ в кв. „Бояна“, ползвани от почетния председател на ДПС за лична резиденция.

Подозираме, че е осъществена поредица от сделки със и между свързани лица. От публичен интерес е да се установи дали гореспоменатите придобивания са извършени по реални пазарни цени или са налице симулативни сделки, чиято основна цел е да „изсветли“ реално притежаваното от Ахмед Доган имущество.

АКФ настоява за проверки на лицата Ахмед Доган и Данаил Папазов, както и на Станислав Папазов и Ивелина Папазова (съответно син и дъщеря на бившия министър). Освен конкретните лица настояваме да се проверят и свързаните с тях търговски дружества.

Конкретно, призоваваме НАП да предприеме следните стъпки:

1. проверка дали Данаил Папазов е декларирал доходи и имущество, които му да позволяват да бъде съдлъжник по договор за кредит, с който се финансира придобиването на ТЕЦ „Варна“ от „Сигда“.

2. проверка дали Ахмед Доган е декларирал съответни доходи и имуществото, които му позволяват да придобие мажоритарния дял от „Сигда“, както и осветляване на действителната цена на придобиване, която не е публична.

3. проверка дали на практика неработещото от години дружество ТЕЦ "Варна" е разполагало с парични средства за да придобие "Делта Епсилон".

4. проверка на реалната пазарна стойност на продадените акции от капитала на „Делта Епсилон".

За всички гореспоменати транзакции важи въпросът за произхода на средствата, с които е осъществено придобиването на дяловете, както и дали за платени всички дължими данъци.

За действието или бездействието на държавните институции по казуса ТЕЦ „Варна“ може да се изредят още много факти. Призоваваме медиите да проведат собствени разследвания, а гражданите – да изискат бърза, прозрачна и адекватна намеса от страна на сезираните от АКФ институции.