Д-р Александър Симидчиев: Вейпновение за през 2025…

Това написа в своя блог Д-р Александър Симидчиев.

Вижте цялата публикация без редакторска намеса.

Това поставя няколко групи въпроси, на които трябва честно да си отговорим като нация ако имаме макар и миниатюрен интерес да оцелеем като такава.

Какъв е смисълът от закони приемани от законодателната власт, ако изпълнителната власт не ги контролира и санкционира систематично, а съдебната избирателно прилага/отменя контрола и санкциите в зависимост от неписана “целесъобразност”?

Кой е отговорен за ширещото се безхаберие навсякъде и във всичко?

Къде са образователното и здравното министерства, които са отговорни за системното популяризиране на здравословния начин на живот сред идните поколения?

Къде са родителите на децата, които заровени в собствените си телефони, не вдигат поглед за да осъзнаят, че и те носят възпитателна отговорност не по-малка от институциите за състоянието в което се намираме?

Защо всички и винаги търсим виновни, а не решения на проблемите пред които сме изправени?

В опит да отговоря на част от тези въпроси потърсих наличната научна информация. Ето и резултите от тази ми инициатива:

Изследванията показват, че отговорността за безопасността на децата се споделя между различни заинтересовани страни, включително родители, институции и самите деца.

С възрастта на децата тяхната лична отговорност се увеличава, докато отговорността на родителите намалява (Laughery et al., 1996). Институции като училища и младежки организации играят ключова роля в осигуряването на безопасността на децата, като родителите изискват по-голямо участие в проблемите на безопасността (Sells, 2002).

Последните проучвания подчертават значителните рискове за здравето от вейпинга за деца и юноши. Този ефект се получава още преди раждането. Употребата на електронни цигари по време на бременност може да доведе до аномалии на плода и нарушено развитие на белите дробове (Mescolo et al., 2021).

Изпаряването причинява възпаление на дихателните пътища, спазъм на бронхите и намален имунен отговор към инфекции (Di Cicco et al., 2023). Свързва се с респираторни проблеми при юноши и може да обостри астмата (Di Cicco et al., 2020; Groner, 2022). Тревожно е, че пушенето на бездимни цигари от млади хора е свързано с бъдещата употреба на горими цигари (Groner, 2022 г.). Електронните цигари съдържат вредни вещества като никотин, метални наночастици и карбонили (Groner, 2022). Краткосрочните последици за здравето включват гърчове, остра никотинова токсичност и белодробно увреждане (Gilley & Beno, 2020). Излагането на никотин може да доведе до мозъчно (познавателно/когнитивно) увреждане и проблеми с неврологичното развитие (Lyzwinski et al., 2022). Дългосрочните ефекти от вейпинга върху здравето на децата остават до голяма степен неизследвани, което налага допълнителни проучвания (Lødrup Carlsen et al., 2018; Pshenichnikova et al., 2023).

Неволното излагане на активнатa субстанция от канабис при деца, включително чрез хранителни продукти, буди все по-силно безпокойство с все по-широко разпространената легализация по света (Thomas & Mazor, 2017). Малките деца са особено уязвими, като тези под 18 месеца са изложени на по-висок риск от тежки симптоми (Burrows & Williams, 2019; Claudet et al., 2017). Честите прояви включват променен психичен статус, летаргия и повръщане (Zarfin et al., 2012; Vo et al., 2017). THC дози ≥1,7 mg/kg могат да предскажат тежка и продължителна токсичност при деца под 6 години (Pepin et al., 2023). Изглежда, че има връзка доза-отговор между поемането на THC и клиничните резултати, въпреки че индивидуалните реакции варират (Heizer et al., 2016; Wang et al., 2020). Нарастващата концентрация на продуктите от канабис може да допринесе за по-тежки случаи, включително кома (Zarfin et al., 2012; Claudet et al., 2017). Мерките за обществено здраве, включително образование и правилно съхранение и отпускане, са от решаващо значение за предотвратяване на неволно излагане на канабис при деца (Burrows & Williams, 2019; Thomas & Mazor, 2017) а рекреационата употреба налага въвеждането на по-стриктен контрол предвид наличните законови разпоредби.

Канабидиолът (CBD) е показал потенциал при лечението на определени заболявания в детска възраст, особено рефрактерна епилепсия (Neubauer et al., 2018; Koo & Kang, 2017). Проучванията показват неговата ефикасност при намаляване на честотата на пристъпите и подобряване на качеството на живот при педиатрични пациенти (Rosenberg et al., 2017). Дали обаче тези казуистични медицински показания могат да балансират рисковете от достъпността на тези продукти онлайн за практически всички възрастови групи?

Продължават опасенията относно дългосрочните ефекти на CBD върху развитието и поведението на мозъка (Schonhofen et al., 2018; Lagae, 2020). Докато CBD обикновено се понася добре, с леки странични ефекти като сънливост и намален апетит, са необходими повече изследвания, за да се установи неговият профил на безопасност при деца (Singer et al., 2019). Потенциалните ползи от CBD са изследвани за други състояния като разстройство от аутистичния спектър, но доказателствата остават ограничени (Aran & Cayam-Rand, 2020). Въпреки нарастващата популярност на CBD продуктите, експертите предупреждават, че все още липсват строги проучвания за много педиатрични приложения и родителите трябва да се консултират с доставчиците на здравни услуги, преди да обмислят употребата на CBD при деца (Kachru et al., 2021).

В сложните взаимоотношения около “търсенето на вина”, можем да бъдем подпомогнати в намирането на решение чрез науката.

Родителите се тревожат повече за отвличане и злоупотреба с наркотици, отколкото за наранявания и често им липсват познания за конкретни мерки за безопасност (Eichelberger et al., 1990). Родителското отношение към безопасността на децата се влияе от социално-икономическия статус, като родителите с по-нисък статус демонстрират по-малко разбиране (Eichelberger et al., 1990). Повечето родители предприемат мерки за избягване на злополуки и вярват, че нараняванията могат да бъдат предотвратени, но не приемат постоянен надзор (Vincenten et al., 2005). Нагласите на служителите за закрила на детето към отговорността за безопасността на детето се влияят от фактори като самовъзприемане за наличие на умения и увереност в ресурсите (Nikolova et al., 2017). Концепцията за родителска отговорност в законодателството в последно време се измести от укрепване на родителския дълг към приоритизиране на родителската автономия пред държавната намеса (Eekelaar, 1991).

Заради собствените си внуци, както и заради живота и здравето на всички останали деца в България, имаме нужда да изградим систематичен, ефективен и устойчив подход за съхраняване на живота и здравето им. С тази публикация бих искал да поставя начало на дискусия, как да постигаме това, както и привличане на съмишленици и опоненти по всяка от повдигнатите теми. България се нуждае от своето бъдеще!