F-117 Nighthawk и бомбардировачът B-2 превърнаха стелт технологията в символ на американското военно превъзходство. Инженерите решиха да приложат същите тези идеи в моретата. Инициативата произлиза от легендарното подразделение Skunk Works на Lockheed: първоначално концепцията за избягване на радари е била планирана за подводници, а след това и за надводни кораби.

DARPA получи договора за проекта. „Морската сянка“ беше построена под строга секретност в баржа в залива на Сан Франциско. Плавателният съд, с характерните си наклонени бордове, наподобяваше самолет-невидимка и беше оптимизиран за намалена радарна сигнатура, особено в X-диапазона на сателитните радари от съветската епоха.

По време на първите си морски изпитания през 1981 г. корабът оставя забележима следа във водата поради неправилно монтирани витла. След като тези проблеми са коригирани, изпитанията продължават до средата на 80-те години на миналия век и потвърждават ключовите възможности на военноморската стелт система.

Едва през 1993 г., след края на Студената война, „Морска сянка“ е показана за първи път на обществеността. Въпреки че корабът никога не е влязъл в серийно производство, той е бил показван за кратко по време на специални събития на ВМС.

През 2006 г. експерименталният кораб е изведен от експлоатация. Проектът обаче не е бил напразен: разработките на Sea Shadow са използвани при създаването на съвременни перископи за подводници и, най-важното, при проектирането на разрушителите клас Zumwalt, едни от най-модерните и видими военни кораби в света.

Въпреки отмяната на програмата Zumwalt поради високите разходи, нейният „футуристичен“ вид е пряко свързан със странния, но новаторски експеримент от 80-те години на миналия век. „Морската сянка“ остава в историята като доказателство, че дори неуспешните прототипи могат да променят бъдещето на военните технологии.