Антон Дончев: Примка за бесило е поясът, разделящ материалното и духовното

„Българинът има три души – на тракиец, на прабългарин, на славянин. Ние сме сплав. През Първата световна война българинът е бил най-добрият войник. Влачили са му се червата, а той се препъва, защото му се бил разпасал пояса. Лежал е с години в окопите и като излиза от тях, се ражда тракийската душа и започват въстанията. Къде обаче са славяните? Това са жените. България са я спасявали и винаги ще я спасяват те. Жените са порода, която става за всичко“, заяви роденият в Бургас писател. Колкото повече жените влизат в обществения живот, светът става по-добър, добавя той пред Нова телевизия.

„Всеки ден за мен е празник. Работата е хоби, което животът ти дава възможност да го осъществиш. Никога не съм възприемал писането като работа. Първата си книга написах на 12 години. През коледната ваканция на 1942 г. завърших своя научно-фантастичен роман. Не бях вече дете. При този глад по време на Втората световна война много бързо се узрява“, споделя авторът на „Време разделно“.

Книгата имала странна съдба. „Повече от две години и половина отказваха да отпечатат „Време разделно“, защото нямал художествени качества. Това ми причини огромна травма. Тогава живеех във Велико Търново и трябваше да пътувам често до София. Вземах заеми, затънах, разболях се. Издадоха го и дори ми дадоха наградата „Най-добрия роман на годината“, приеха ме и в писателския съюз“, спомня си академикът.

„Изведнъж се промени ролята на интелектуалците. Предишната власт трябваше да създава хора, които да правят дрехи на царя. Той си беше гол, както е и сега, но те трябваше да му създават великолепни мантии“, коментира писателят.

„Преди 15 века на историческата сцена се качват 15 народа. Днес от тях сме останали само ние българите. Къде са хазарите, византийците, аварите? Няма ги. Остава България. 15 дървета се насаждат и сега стърчи едно на най-калпавото и ветровито място. Много съм мислил за това и стигнах до един символ, който ми помогна да намеря обяснението. Коланът на прабългарина е разделял небето и земята. Това, което е от кръста нагоре, е за небето, а надолу – за земята. Работата на жреците и на хората, които са командвали държавата, е била да си вързваш колана на място, за да има равновесие между материалното и духовното. Ние в момента така си връзваме пояса, че той се е превърнал в примка на бесило“, обяснява Антон Дончев.

„Върнах се към киното. Благодарен съм му. Покрай сценария на „Еретиците” срещнах чудесни хора. Те обаче нищо не знаеха за България. Една дума не знаят за Тервел, който е спрял исляма и е спасил Европа. Обръщам се отново към киното, защото видях, че това, което прави то, е хората да узнаят истината“, добавя академикът.
Той сподели, че е написал 12 различни сценария на „Еретиците“.

„Българите създават богомилството. Те носят факлата, подпалват собствените си къщи и цяла Европа. Започват реформите от България. Които искат да разберат какво е направил хан Тервел за Европа, нека прочетат няколко книги за арабската армия! Това им е първото поражение“, поясни Дончев.

Той припомни, че след освобождението от турско робство идеалът на нацията ни е бил обединението на българите по всички земи. „Живели сме 50 години с него. Когато е рухнал, България е била неузнаваема. Сега целта на нас българите, останали на нашата земя, трябва да е обединението на сънародниците ни, пръснати по целия свят. Трябва да се научим да мислим не за това, което нямаме, а най-напред за онова, което имаме. Земята ни е прекрасна. Имаме общност от хора, наречена български народ, която все още има общи интереси и минало. Трябва да бъдат поддържани хората, които търсят пътища за сближаване и да заклеймяваме онези, които разширяваме таз канавка, превърнала се в пропаст и разделяща нашия народ“, каза още Антон Дончев.