Атина ни превръща в геополитическа дупка с нов жп проект

Меморандумът за изграждане на жп коридорът ще бъде подписан в Кавала от премиерите на двете държави.

Само че ограничаването на разбирането за нова жп връзка на Балканите само до транспорта е палиативно и не води до лечение на старите болки на полуострова ни. Към този извод ни насочват плановете за свързване на гръцките пристанища Кавала и Александруполис с Бургас и Варна, а след това и с Русe.

Кой има полза от този проект, известен като Sea2Sea? Колкото и елементарно да звучи, това е само Гърция, посочва БГНЕС. Защо? Защото тази сложна геополитическа гръцка игра цели „закачането“ на цяла Северна Гърция – от Солун до Александруполис, за българските черноморски пристанища. Така от Солун – преминавяйки през цяла Македония и Западна Тракия – товарите ще стигат до рогчето на българо-турско-гръцката граница, където се намира Свиленград. Досега Атина бягаше от това. Но сега иска с един куршум да удари два заека: да развие собствената си територия покрай Егейско море от Солун до Александруполис, завъртайки на север до Свиленград и да го използват като международен коридор. И да привлекат за себе си, което не е лошо, инвестиции за северните си пристанища Кавала и Александруполис.

София не настоява пътят да се резне. Това става от Солун направо като се стигне до Комотини, през Комотини до Подкова, а след това е ясно. Разстоянието между тяхната най-северна ж.п. гара – Состис, и нашата най-южна – Подкова, е 42 км. Още преди 30-тина година е разработван такъв проект за свързване на двете жп мрежи – българската и гръцката – само с по 21 км нови железни пътища на територията на съответните страни.  Да, обаче къде остава Александруполис? Ами забравен, на гръцко-турската граница. Сега, с новата „мултимодална“ връзка ще бъдат постигнати няколко неща.

Първо, Александруполис става абонат за наливане на фондове и развитие на региона около него. Второ, Северна Гърция използва българските черноморски пристанища като хинтерланд. И, трето, Sea2Sea слага кръст на коридор №8, който теоретично трябва да свърже България през Македония и Албания с Адриатическо море и Бургас и Варна да си кореспондират директно с „тока на италианския ботуш“. Ние какво правим? Вместо София да е ръководител движение на коридор №8, тя се превръща в стрелочник, изпълняващ заповедите на гръцки началник гара. И идващите през Гърция стоки получават директен достъп: а/ до българските пристанища на Черно море; б/ до Дунава и оттам – нагоре. Т.е. вместо стоките да минават през целия Балкански полуостров – Албания, Македония, България, те минават през Гърция и малко през нас. Това е просто една безмислица, която няма обяснение от българска гледна точка.

Защото транспортният коридор България-Македония-Албания е жизнено важен за нас от геополитическа гледна точка. Така стои и въпросът с Македония. С новата връзка и зачеркването на коридор №8 София на практика се съгласява стоките от гръцките средиземноморски пристанища да вървят през Македония към Белград и оттам към Европа. Т.е. крехко Скопие отново попада в клещите на своите „приятели“ Атина и Белград. Опираме до геополитиката, която винаги е целяла да направи от България геополитическа дупка. Заобикалят ни отвсякъде. Кой откъдето дойде, гледа да завърти нещата така, че или максимално да се облагодетелства за наша сметка, или изобщо да ни сложи кръста.