Горещините и продължителната суша това лято свалиха нивата на европейски реки и засегнаха работата на атомни централи в няколко държави. В Румъния се стигна до спиране на реактори, Унгария беше близо до спиране на АЕЦ „Пакш“, а във Франция рекорден брой реактори трябваше да спрат или да ограничат производството.

 

Това се случва точно когато Европа се опитва да върне ядрената енергия в центъра на плановете си за енергийна сигурност и намаляване на въглеродните емисии. Група държави от ЕС настоява ядреното производство в блока да нарасне с 50% до средата на века. Великобритания планира четирикратно увеличение на ядрения си капацитет за същия период.




Така се очертава един от парадоксите на енергийния преход – ядрената енергия трябва да помогне в борбата с климатичните промени, но атомните централи също трябва да се адаптират към последиците от затоплянето.

 

„Климатичните промени правят ядрената енергия все по-непредвидима“, казва пред POLITICO Пер Хьогселиус, професор по история на технологиите в Кралския технологичен институт KTH в Швеция.

 

Какво точно се случи в „Козлодуй“?

 

Проблемите в България започнаха да се очертават още през юли. Поредица от горещи вълни и изключително малкото валежи в Западна и Централна Европа доведоха до рекордно ниски за последните десетилетия нива на Дунав.

 

АЕЦ „Козлодуй“ създаде специална работна група и започна да прилага програма за работа при продължително понижаване на реката. Централата следеше денонощно водните нива, почистваше каналите към бреговата помпена станция и предприемаше технически мерки за осигуряване на необходимите количества вода.

 

Първоначално Пети и Шести блок продължиха да работят по график. На 20 август обаче централата обяви, че на следващия ден превантивно ще намали мощността на Пети блок с около 120 мегавата.

 

Причината беше продължаващото „безпрецедентно и критично“ понижение на Дунав и прогнозите за нов спад на водните нива.

 

Това беше първият случай в 52-годишната експлоатационна история на АЕЦ „Козлодуй“, при който мощността на блок беше намалена заради екстремни метеорологични и хидроложки условия.

 

Намаляването беше превантивно. Министерството на енергетиката изрично заяви, че няма кризисна ситуация и че електроенергийната система и износът на ток не са застрашени.

 

Има и важно техническо уточнение. Водата от Дунав не се използва за охлаждане на ядрените реактори в „Козлодуй“. Тя охлажда парата в кондензаторите, които се намират в неядрената част на централата.

 

Заместник-изпълнителният директор на АЕЦ „Козлодуй“ Андрей Красночаров обясни тогава, че намаляването на мощността от 100% на 91,4% трябва да облекчи работата на помпите и „няма отношение към ядрените съоръжения“.




Дунав създаде проблеми и на съседите

 

Ситуацията в България се разви на фона на много по-тежки проблеми по течението на Дунав.

 

Според POLITICO Румъния предприе дори взривяване на скала, за да подпомогне водния поток, но впоследствие беше принудена да спре и двата си реактора.

 

Унгария беше близо до спиране на единствената си атомна електроцентрала – АЕЦ „Пакш“, която осигурява около половината от електроенергията в страната. Производството ѝ беше намалено с три четвърти.

 

Франция също беше сериозно засегната. Рекорден брой реактори трябваше да бъдат спрени или да намалят производството.

 

Проблемът не е само количеството вода. При горещини температурата на реките също се повишава. Това може да ограничи работата на централите дори когато водният поток е достатъчен.

 

След използването ѝ за охлаждане водата се връща обратно в околната среда с по-висока температура. Екологичните правила ограничават колко топла може да бъде тя, за да бъдат защитени речните екосистеми.

 

През юни Швейцария спря реактор именно поради високата температура на водата.

 

Европейските централи са строени за различен климат

 

Уязвимостта има и историческа причина. Голяма част от действащите атомни електроцентрали в Европа са проектирани през 70-те и 80-те години на миналия век.

 

„Почти всички атомни електроцентрали са проектирани през 70-те и 80-те години“, отбелязва Хьогселиус.

 

Те са създавани при различни предположения за температурите, речните нива и продължителността на екстремните климатични явления.

 

Европа е особено изложена на този риск. Много реактори са разположени край реки във вътрешността на континента или зависят от водни басейни, които могат да бъдат засегнати от суша.

 

„Повишаването на температурите в Европа е сред най-големите в света. Затова Европа ще види част от тези последици първа“, казва пред POLITICO Брент Уанър, ръководител на звеното за електроенергетика в Международната агенция по енергетика.

 

Проблемът се увеличава и когато екстремните периоди продължават по-дълго. Енергийните системи могат да бъдат проектирани да издържат няколкодневна или едноседмична гореща вълна. Значително по-трудно е, ако тя продължи две, три седмици или цял месец, обяснява Уанър.




От 15% до 25% – водата се превръща във все по-голям риск

 

Международната агенция за атомна енергия предупреждава от години, че климатичните промени могат да създадат нови рискове пред ядрената инфраструктура.

 

Над 70% от действащите и изграждащите се ядрени мощности в света са концентрирани в три големи региона – източната част на Северна Америка, Западна и Централна Европа и Източна Азия. Според МААЕ всички те ще бъдат изложени на различни климатични опасности – екстремни горещини, обилни валежи, речни и крайбрежни наводнения и тропически циклони.

 

Около 15% от реакторите в света през 2022 г. са зависели от сладководни източници, изложени на значителен натиск от затоплянето. Според данните, цитирани от POLITICO, делът може да достигне 25% през следващите две десетилетия.

 

Сушата е особено сериозен риск за Южна Азия и Европа. МААЕ предупреждава, че европейските реактори, особено в Южна Франция, могат да бъдат изправени пред едно от най-големите увеличения на последователните дни без валежи.

 

Това не означава, че крайбрежните атомни централи са защитени от климатичните промени. Те са по-слабо зависими от речните нива, но са изложени на други рискове.

 

В Северна Америка и Източна Азия ядрената инфраструктура може да бъде засегната от циклони и други силни бури. В по-дългосрочен план покачването на морското равнище създава риск за крайбрежните централи, особено в САЩ и Япония.

 

И един неочакван проблем – медузите

 

Затоплянето на водата създава и далеч по-необичаен риск за атомните централи.

 

Медузите могат да образуват големи струпвания в по-топли крайбрежни води и да попаднат във водовземните системи на централите. При достатъчно голямо количество те могат да запушат филтри и да нарушат работата на помпите.

 

Точно това се случи във Франция това лято.

 

Случаят изглежда необичаен, но е част от по-голямата картина. Данните на МААЕ, цитирани от POLITICO, показват, че прекъсванията в работата на атомните централи са по-чести през лятото, отколкото през зимата, а честотата им се увеличава през всяко десетилетие от 1990 г. насам.

 

Ядреният ренесанс не е отменен

 

Всичко това се случва в момент, когато ядрената енергия отново набира политическа подкрепа.

 

Причините са няколко. Държавите търсят собствено и надеждно производство на електроенергия, потреблението расте, а декарбонизацията изисква постепенно намаляване на зависимостта от изкопаеми горива.




Международната агенция по енергетика определя ядрената енергия като втория по големина източник на нискоемисионна електроенергия в света след хидроенергията. Според агенцията тя може да допълва вятърната и слънчевата енергия и да помогне за изграждането на по-сигурни и разнообразни електроенергийни системи.

 

Глобалният интерес също расте. Според прогнозите, цитирани от POLITICO, световното ядрено производство може да се утрои до 2050 г.

 

В Европа група държави иска увеличение на ядреното производство в ЕС с 50% до средата на века. Великобритания планира да увеличи ядрения си капацитет четири пъти.

 

Събитията от това лято засега не са довели до отказ от тези планове. Те обаче променят въпроса. Вече не става дума единствено колко нови реактора да бъдат построени, а дали те ще могат надеждно да работят при климатичните условия през следващите десетилетия.

 

Франция дава милиарди за адаптация

 

Някои държави и компании вече започват да се подготвят.

 

Френската държавна енергийна компания EDF планира да инвестира 4,3 млрд. евро до 2040 г. в адаптирането на централите си към последиците от климатичните промени.

 

Унгарският премиер Петер Мадяр преразглежда плановете за разширяване на АЕЦ „Пакш“. Причината е именно охладителната система на централата и способността ѝ да работи при условията на глобално затопляне.

 

Румъния засега не променя плановете си за разширяване на ядрената енергетика. Министерството на енергетиката обаче признава, че сушата подчертава необходимостта бъдещите проекти да бъдат оценявани спрямо по-широк набор от климатични, хидроложки, екологични и енергийни условия.

 

Българското Министерство на енергетиката не е отговорило на въпросите на POLITICO за материала.

 

Къде ще се строят следващите реактори?

 

Климатът може да промени дори географията на ядрената енергетика.

 

Наличието на надежден водоизточник винаги е било важно при избора на площадка. Сега обаче оценката трябва да отчита не само историческите данни, а и как условията могат да се променят през десетилетията, в които един реактор ще работи.

 

По-малката зависимост от речни води е една от причините голяма част от новите ядрени проекти да се насочват към крайбрежието.




„Огромното мнозинство от новите строежи са на крайбрежни площадки“, казва Уанър. Според него това показва, че индустрията вече започва структурно да отчита проблема.

 

Но и крайбрежието не премахва климатичния риск. То просто го променя – от суша и ниски речни нива към бури, крайбрежни наводнения и в по-дълъг хоризонт повишаване на морското равнище.

 

Лятото на 2026 г. показа колко конкретен вече е този проблем. В България той доведе до първото в историята на АЕЦ „Козлодуй“ превантивно намаляване на мощността заради екстремни метеорологични и хидроложки условия. В други европейски държави последствията бяха още по-сериозни.

 

Това не обезсмисля ядрената енергия като инструмент за намаляване на емисиите. Поставя обаче ново условие пред планирания ядрен ренесанс – реакторите, които Европа иска да работят десетилетия напред, трябва да бъдат проектирани не за климата от миналия век, а за този, в който действително ще работят.