ЕК: България е нарушила процедурите в 5 области

Макар тези държави да са заявили, че въвеждането на правилата е завършило, ЕК е стигнала до заключение, че някои разпоредби липсват.

Навременното и правилно прилагане на правилата е от решаващо значение за ефективната борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, се отбелязва в съобщението.

Всички държави от ЕС трябваше да въведат правилата до 26 юни 2017 г. България, Белгия, Кипър, Финландия, Франция, Германия, Литва, Полша, Португалия и Словакия разполагат с два месеца, за да предприемат съответните действия. В противен случай ЕК може да предприеме следващи стъпки, се посочва в съобщението.

ЕК започва процедури спрямо България спрямо областите Земеделие и развитие на селските райони; Конкуренция; Енергетика; Околна среда; Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП; Правосъдие, потребители и равнопоставеност между половете.

Комисията изпрати на България мотивирано становище във връзка с нейния Закон за марките и географските означения от 1 септември 1999 г. От 2008 г. насам България поддържа национален регистър на географските означения за селскостопански продукти и храни. Комисията смята, че националната закрила на географските означения не е съвместима с правото на ЕС относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (Регламент (ЕС) № 1151/2012).

България е трябвало да сложи край на тази национална система за регистрация от датата на присъединяване към ЕС през 2007 г. и е можела да защитава съществуващите национални географски означения само за срок от 12 месеца след датата на присъединяване, ако през този ограничен период е било подадено заявление на ниво ЕС. България разполага с два месеца, за да отговори на доводите, изложени от Комисията. В противен случай Комисията може да реши да сезира Съда на ЕС.

Европейската комисия реши да прекрати производствата за установяване на нарушение, образувани срещу България, тъй като вече е транспонирала в националното си законодателство Директивата относно исковете за обезщетение за вреди при нарушаване на антитръстовите правила (Директива 2014/104/ЕС).

Европейската комисия изпрати официално уведомително писмо до България за правилно транспониране на Директивата относно енергийната ефективност (Директива 2012/27/ЕС) в националните законодателства. С директивата от 2012 г. се установява обща рамка от мерки за насърчаване на енергийната ефективност в ЕС, за да се постигне целта на Съюза за 2020 г. за подобряване на енергийната ефективност с 20 % и да се създадат условия за допълнителни подобрения на енергийната ефективност след тази дата. Съгласно директивата всички държави от ЕС са длъжни да използват енергията по-ефикасно на всички етапи от енергийната верига — от производството до крайното потребление.

Ако в рамките на 2 месеца властите не предприемат действия, Комисията може да изпрати мотивирано становище.

Европейската комисия призовава България да спазва своите задължения съгласно правилата на ЕС относно опазването на естествените местообитания и защитените видове, включени в мрежата „Натура 2000“ (Директивата за местообитанията, Директива 92/43/ЕИО на Съвета). Държавите членки трябва да определят териториите, включени в списъка ЕС на териториите от значение за Общността, като специални защитени зони (СЗЗ). Те също така трябва да установят необходимите мерки за опазване с цел поддържане или възстановяване на защитените видове и местообитания в благоприятно състояние. Тези действия трябва да бъдат осъществени в срок от шест години от включването на тези територии в списъка на ЕС като територии от значение за Общността (ТЗО). България е определила само 9 от 230 територии от значение за Общността за специални защитени зони в рамките на изисквания срок и като цяло и трайно не е определила специфични за териториите подробни цели и мерки за опазване за всяка от тях.

Комисията изпрати официални уведомителни писма до 15 държави членки, сред които и България, относно съответствието на тяхното национално законодателство с правилата на ЕС в областта на обществените поръчки и концесиите. Новите правила (Директива 2014/24/ЕС, Директива 2014/25/ЕС и Директива 2014/23/ЕС) трябваше да бъдат транспонирани от държавите членки в националното право до 18 април 2016 г. Европейската комисия също прие решения по процедури за установяване на неизпълнение на задължения срещу 27 държави членки, за да гарантира правилното прилагане на правилата на ЕС относно услугите и професионалните квалификации. Гражданите и предприятията могат да се ползват от многобройните предимства на единния пазар само ако съвместно договорените правила действително се прилагат по места.

Днес Комисията предприема действия, за да гарантира спазването на правилата на ЕС в областта на услугите. Някои препятствия все още пречат на сектора на услугите да достигне своя пълен потенциал в полза на потребителите, търсещите работа и фирмите и да създава икономически растеж в цяла Европа.

Комисията реши да изпрати мотивирано становище до България за това, че не е изпълнила Директивата относно правоприлагането в областта на защитата на данните (Директива (ЕС) 2016/680). Комисията изпрати и допълнително мотивирано становище до България поради това, че не е транспонирала напълно 4-тата Директива относно борбата с изпирането на пари (Директива (ЕС) 2015/849). Освен това Комисията настоятелно приканва България да преразгледа своите правила как търговците могат да събират вземания от потребителите, така че тези правила да бъдат в съответствие с правото на ЕС относно неравноправните клаузи в потребителските договори (Директивата за неравноправните клаузи в потребителските договори, Директива 93/13/ЕИО), за да се осигури подходяща защита на потребителите в подобни случаи. Директивата защитава потребителите срещу неравноправни клаузи в договори с търговци, включително доставчици на финансови услуги. Правилата на ЕС гарантират също така, че тези неравноправни клаузи не са обвързващи за потребителите и те разполагат с ефективни средства за правна защита срещу тях при разумни условия.

Съгласно съдебната практика на Съда на Европейския съюз това означава, че националните съдилища са задължени да преценят неравноправния характер на договорните условия ex officio, тоест дори ако потребителят не повдигне въпроса. До момента в България заповедите за изпълнение и заповедите за незабавно изпълнение обаче се издават без съществени проверки от съдилищата. Потребителите могат да ги оспорват само при много строги условия. По-конкретно, някои кредитори, като например банки, могат да получат заповеди за незабавно изпълнение почти автоматично, като потребителите разполагат с много ограничени възможности, за да предотвратят или да оспорят изпълнението, базиращо се на несправедливи договорни условия. Ако България не изпрати удовлетворителен отговор в рамките на следващите два месеца, Комисията може да издаде мотивирано становище по този въпрос.

Комисията също призовава България да предприеме действия, за да гарантира, че правилата на ЕС за лишаване от свобода (Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета) се изпълняват правилно в националното законодателство. С тези правила се гарантира взаимното признаване на съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат присъди за лишаване от свобода, цитира БГНЕС.