Това показват последните данни на Националния статистически институт за периода април–юни.

 

Спрямо първото тримесечие БВП нараства с 0,6% по сезонно изгладени данни. В номинално изражение размерът на икономиката достига близо 29,7 млрд. евро, а брутната добавена стойност – 25,7 млрд. евро.

 

Потреблението и инвестициите движат растежа

 

Основен принос за увеличението на БВП имат вътрешното потребление и инвестициите. Крайното потребление нараства със 7,6% спрямо същия период на 2025 г. и с 1,6% спрямо първото тримесечие. То достига над 24,3 млрд. евро и представлява близо 82% от БВП.




Инвестициите също се увеличават. Бруто образуването в основен капитал е с 8% над нивото от второто тримесечие на миналата година и с 1,8% над това от първите три месеца на 2026 г.

 

По-различна е картината при външната търговия. Износът на стоки и услуги намалява с 2,8% на годишна база, докато вносът се увеличава с 6,9%. В резултат външнотърговското салдо остава отрицателно.

 

Брутната добавена стойност в икономиката нараства с 2,2% спрямо година по-рано и с 0,6% спрямо предходното тримесечие.

 

Безработицата се повишава спрямо началото на годината

 

През второто тримесечие безработните в България са 107 100 души, а коефициентът на безработица е 3,5%. При мъжете той достига 4%, а при жените е 3%.

 

Спрямо същия период на 2025 г. показателят намалява с 0,1 процентни пункта. Сравнението с началото на тази година обаче показва обратна посока – през първото тримесечие безработицата беше 3,2%.

 

Значителен остава делът на продължително безработните. Около 45 000 души, или 42% от всички безработни, търсят работа от поне година. Други 12 400 души търсят първата си работа.

 

Сред хората на възраст между 15 и 29 години безработицата достига 8,1%. Това е с 0,1 процентни пункта повече спрямо година по-рано.

 

Данните показват и голяма разлика според образованието. Безработицата сред хората с основно или по-ниско образование е 13,5%. При завършилите средно образование е 3,3%, а сред висшистите – 1,4%.

 

Близо 2,92 млн. души имат работа

 

Заетите през периода април–юни са близо 2,918 млн. души, или 53% от населението на възраст 15 и повече години. Броят им почти не се променя спрямо първото тримесечие, когато работещите са били около 2,916 млн.

 

При хората между 15 и 64 години обаче коефициентът на заетост намалява с 0,5 процентни пункта на годишна база и достига 70,5%.

 

Услугите остават най-големият работодател – в тях работят близо 1,952 млн. души, или 66,9% от всички заети. В индустрията са 816 200 души, а в селското, горското и рибното стопанство – 150 000.

 

По-голямата част от работещите – 85,6%, са наети по трудово или служебно правоотношение. Над три четвърти от тях са в частния сектор, а 23,7% – в обществения. Самостоятелно заетите са 8,1%, а работодателите – 6%.

 

На този фон заетостта сред хората между 55 и 64 години се увеличава с 1,2 процентни пункта и достига 71,5%.




Над 1 млн. души са извън работната сила

 

Малко над 1,06 млн. души на възраст между 15 и 64 години са извън работната сила. Това означава, че те нито работят, нито се водят безработни според статистическата дефиниция.

 

Около 42% от тях са извън пазара на труда заради образование или обучение. Отделно 15 900 души са определени като обезкуражени – те искат да работят, но са се отказали да търсят работа.

 

Така данните за второто тримесечие очертават икономика, която продължава да расте, но основният импулс идва от вътрешното търсене. Потреблението и инвестициите се увеличават значително, докато спадът на износа и по-силният ръст на вноса показват по-слаба картина при външната търговия. На пазара на труда безработицата остава ниска, макар да е малко по-висока спрямо първите три месеца на годината.