Българската и македонската история - между постиженията и провокациите

Българо-македонската комисия по историческите въпроси е постигнала много, но у нас това не се осъзнава. Напредъкът е немалък, въпросът е, че ако споразуменията не бъдат приложени, все едно нищо не сме постигнали, заяви още Илчев, който е неин член.

Сред постиженията проф. Илчев посочи признаването от македонската страна на факта, че цар Самуил е български владетел, както и че Климент и Наум са изпратени в книжовната школа в Охрид от българските царе Борис и Симеон.

Историкът заяви, че антибългарските материали в македонските медии са намалели значително, но завой в разбирането на историята от македонските граждани - няма.

Той добави, че в договора за добросъседство между България и Северна Македония не е предвиден механизъм за налагането на българската позиция и комисията може да дава само препоръки на властите.

Професор Илчев коментира като "преекспониране" избухналия спор по предложеното от Северна Македония общо честване на Гоце Делчев на 7 октомври. Въпросът не е решен и е отложен за следващо заседание, каза той.

Според депутата от ВМРО Милен Михов предложението е провокация, която цели "да предизвика България дали ще направи компромис по такъв важен въпрос".

Ако приемем общо честване на 7 октомври, това ще е преповторение на националната капитулация на БРЦК - отново ще признаем, че в Пиринска Македония съществува небългарско население, каза Михов.

Михов оспори мнението на проф. Илчев, че България ще може да спре Северна Македония към ЕС, за което призовава ВМРО, тъй като няма подкрепата на великите сили за своето разбиране по македонския въпрос. Той смята, че в договора за добросъседство има достатъчно гаранции за отстояване на българските позиции.

Според депутата от ВМРО три са факторите, които променят ситуацията спрямо следвоенния период: "ВМРО не е в опозиция, комунистите не управляват и Съветският съюз не съществува".