Българските младежи - едни от най-големите лентяи в ЕС

През 2020 г. делът на младежите, които нито учат, нито работят в България надвишава 18% от населението на възраст между 15 и 34 години – значително над средните за ЕС 14%, а по-висок е той единствено в Румъния, Гърция и Италия. С други думи, българският пазар на труда е сред най-недостъпните за младежи в целия ЕС, а обхватът на системите на гимназиално и висше образование – сред най-ниските, показват данните.

Периодът на икономическо възстановяване и връщане към растеж през 2021 г. от своя страна води със себе си и подобряване на условията на европейските пазари на труда, оттам – и в дела на младежите в България, които не работят и не учат (NEET).

Спрямо предишната година той намалява в 20 от страните в ЕС, най-чувствително – в Унгария (-4,6 пр.п.) и Ирландия (-4,1 пр.п), а по-чувствителен ръст е регистриран единствено в Румъния (+3,6 пр.п.). България е сред икономиките, при които се наблюдават най-бързи подобрения – с 3,1 пр.п. в рамките на година, в резултат на бързото възстановяване на заетостта и спад на безработицата след премахването на най-силните мерки за ограничаване на разпространението на COVID-19.

Бедност и доходи 

За разлика от други групи сред бедните обаче, от голямо значение за доходите (и оттам – за бедността и материалните лишения) на NEET младежите е семейната среда и икономическата активност на родителите. Според последните данни на Евростат малко под половината от младежите в България живеят с родителите си. 

В домакинства под линията на бедност живеят почти 150 хил. младежи, които не работят и не учат. За много неактивни източник на доходи са работещи родители или съпрузи.

Основното струпване на работещите и/или учещи младежи е в домакинства с доход на човек средно между 600 и 1000 лева. При неработещите и неучещите той е между 100 и 400 лв. Прави впечатление почти пълното отсъствие на неактивни младежи в доходните групи над 1700-1800 лева средно месечно на човек.

Образование

Докато за завършили висше или дори средно образование вероятността да се реализират успешно на пазара на труда е голяма, то възможностите пред тези с основно или начално образование са далеч по-малки. Образователният профил на групата NEET и разликите между него и този на останалите младежи разкрива една от ключовите причини за неуспеха им на трудовия пазар. Сред неактивните лица във възрастовата група 15-34 години преобладават тези, които са успели да завършат седми клас, но не и целият цикъл на училищно образование – с такава най-висока завършена степен са 103 хиляди души, или приблизително 1/3 от всички. 

Сред успелите да завършат средно образование преобладават тези от професионални гимназии, което е знак че немалка част от професионалното образование в страната не отговаря на потребностите на пазара на труда, а същевременно не дава достатъчно добра подготовка за продължаване на обучението във висше училище. 

Почти 50 хил. са висшистите в групата на NEET и това показва разминаван на структурата на висшето образование и потребностите на пазара - свръхпредлагане на кадри от определени специалности, но неголямо търсене.

Липсата на поне прогимназиално образование прави достъпа до пазара на труда изключително труден. Все по-малко са работните места, на които могат да работят хора, които не владеят поне до известна степен български език, не могат да четат и да смятат на средношколско ниво. 

Етническа принадлежност

Етническото разпределение на NEEТ и активните на пазара на труда или в образованието е много различно. Докато при работещите и/или учащите младежи етническата структура до голяма степен повтаря тази на населението като цяло, то сред неактивните младежи ромите са свръх представени, независимо дали става дума за възрастовата група между 15 и 34 години или по-тясната между 20 и 29 години.

 Що се отнася до самите роми, и при двете разглеждани възрастови групи е по-вероятно те да са неактивни, отколкото да работят или да учат. С други думи, свиването на дела на неактивните младежи в България е неразривно свързано с интеграцията на ромите, и в частност със задържането им в системата на образование за максимално дълго време, както и с придобиването на квалификация, която да позволи активното им участие на пазара на труда.

Регионални дисбаланси 

Неактивните младежи са чувствително повече в Централна и Югоизточна България. Това отразява различията в достъпа до работни честа и квалификация в отделните части на страната. 

Югозападният където спада и столицата София е най-големият и най-динамичен регионален пазар на труда и средоточие на висшето образование, и съответно закономерно има и най-много активни младежи – 434 хиляди във възрастовата група 15-34 години и почти 200 хиляди между 20 и 29 години. Въпреки това Южният централен район, където има над 2 пъти по-малко активни младежи съсредоточава най-много неактивни – 82 хиляди, спрямо 58 хиляди в Югоизточния и 55 хиляди в Югозападния.

На пръв поглед степента на урбанизация не играе важна роля в разпределението на младежите извън образование и заетост. Наблюдават се леки разлики, като в гъсто населените региони на страната делът на неактивните младежи е малко под 1/5 от всички, докато в слабо населените приближава 1/3. По-чувствителни са разликите във възрастовата група между 20 и 29 г., където делът на младежите в групата на неактивните надхвърля 40% в слабо населените места.