Банкоматът стана на повече от половин век. Кой е баща му?

Откъде започва всичко

27-ми юни 1967 г. е ден, който остава в историята на световната финансова индустрия. Тогава в клона на Barclays в лондонския квартал Енфийлд е инсталиран първият банкомат. Той е изобретен от Джон Шепърд-Барън, служител на De La Rue – компания, специализирана в печатането на банкноти. Идеята хрумва на изобретателя на неочаквано място – докато се къпе. Той си помислил: щом машините могат да раздават различни видове шоколад, защо да не създадем машина, която да раздава пари?

Актьорът Рег Варни използва първия в света банкомат в Barclays Bank, Енфийлд, Северен Лондон, 27-ми юни 1967 г.

Първите потребители на банкоматите не са имали обичайните пластмасови карти. Вместо това клиентът получавал ваучер, съдържащ слабо радиоактивен етикет. Машината е разпознавала този „ключ“, като го е сравнявала с четирицифрен код, който клиентът е въвеждал. Първоначално Шепард-Барон планирал да използва шест цифри, но след експеримент със съпругата му се оказало, че четири са ѝ достатъчни, а и не можела да запомни повече – така се появил международният стандартен ПИН-код.

Техническият гений Шепард-Барон обаче не е единственият претендент за титлата „баща на банкомата“. Джеймс Гудфелоу, друг изобретател, патентова подобно устройство година преди Барклис. Неговият банкомат е приемал карта със записан ПИН код и е приличал повече на машините, с които сме свикнали днес.

Интересно е, че идеята за автоматизиране на банковите операции се появява още по-рано. През 1961 г. нюйоркският клон на National City Bank инсталира „банкограф“ – машина, която дава възможност за внасяне на пари в банковата сметка. Автор на идеята е Лутър Джордж Симиджан. Но след шест месеца проектът бил отменен: нямало много клиенти, а тези, които все пак го използвали, в повечето случаи предпочитали да останат анонимни – по правило това били работници от публичните домове и редовни посетители на казината.

Банкоматите завладяват планетата: от Антарктида до Хималаите

С течение на времето банкоматите проникват в почти всяко кътче на Земята. През 2021 г. на всеки 100 000 души в света се падат средно около 40 банкомата.

И дори там, където има вечна замръзналост или екстремна надморска височина, също има банкомати. В Антарктида има два такива – и двата са инсталирани в американския научен център МакМърдо. Те се управляват от банка Wells Fargo и са гордо вписани в Книгата на рекордите на Гинес като най-южните. На север палмата на превъзходството доскоро се държеше от банкомат в Лонгиър на архипелага Шпицберген. Но се появиха проблеми с доставката на пари в брой и банкоматът започна да бездейства, а след това съвсем напусна играта.

Що се отнася до надморската височина, тук банкоматът на прохода Хунджераб в Пакистан, разположен на почти 4700 метра надморска височина, е извън конкуренция. Той е инсталиран от Националната банка на страната и дори при такива екстремни условия продължава да обслужва клиентите.

За селските райони, откъснати от цивилизацията, се използват мобилни и дори плаващи банкомати. В Индия например през 2016 г. се появиха мобилни банкомати, базирани на микробуси. Това е особено актуално в разгара на паричната реформа, когато старите банкноти с номинал 500 и 1000 рупии бяха изтеглени от обращение. А в Индонезия на архипелага Серибу работи кораб с банкомати на BRI Bank – той се движи между островите, осигурявайки финансов достъп на повече от 20 000 жители.

+
Съвременните банкомати вече не са просто кутии с пари в брой. Те могат да правят много неща: да приемат плащания, да захранват сметки, да прехвърлят средства, да отпускат заеми и в някои случаи да провеждат видеоконсултации със служители на банката. Има банкомати, които могат да се управляват чрез пръстов отпечатък, ирисов модел или сканиране на лицето.

NCR предложи концепция на банкомат за неграмотни хора – минимален брой бутони и идентификация с пръстов отпечатък. Този подход би могъл да бъде спасителен за страните с ниско ниво на грамотност, особено в регионите на Африка и Южна Азия.

Банкоматите също могат да бъдат много образователни. Във Ватикана например имаше банкомат с интерфейс на латински език. В лондонските квартали пък можете да откриете банкомати, които предлагат менюта на „cockney“ – един от най-известните видове лондонски местен език.

Шепърд-Барън, колкото и да е странно, предрича неминуемата смърт на банкоматите. През 2007 г. той твърди, че парите в брой са на път да изчезнат – най-много до пет години. Мина много повече време, а парите в брой са живи както никога досега. Нещо повече, появиха се банкомати за транзакции с криптовалути – фиатните пари могат да се обменят за биткойни и обратно.

Интересно е, че в някои страни като Кения хората изобщо са заобиколили банкоматите, прескачайки направо в цифровата ера. Мобилните финанси станаха нещо обичайно: преводи, плащания за стоки и услуги, данъци, заеми – всичко това чрез телефона. А ролята на банкоматите се изпълнява от агенти на място, които приемат и раздават пари в брой.

Повече от 90% от банкоматите в света все още работят с Windows. А когато Microsoft спре да поддържа следващата версия, банките трябва бързо да обновят софтуера. Това е скъпо, неудобно и ги подтиква да търсят алтернативи. В някои държави много банки започнаха да преминават към системи, базирани на Linux, и местен софтуер на няколко доставчика. Независимо от това банкоматите изобщо не възнамеряват „да тръгнат към залеза“.

Ако някой от миналото можеше да погледне в днешната реалност, определено щеше да ахне. Машината, която е била замислена като обикновена машина за раздаване на десет долара, се е превърнала в неразделна част от световната финансова реалност – и по всичко личи, че още дълго време ще си остане съществена част от нея.

Даниел Десподов, kaldata.com