Бареков дава Валери Симеонов на прокуратурата

Според двамата сред основните участници в престъпната група има лица, които заемат изключително високи постове в държавата като вицепремиери, министри и народни представители, пише fakti.bg.

В документа са изброени конкретни примери за заловени от компетентните органи нелегални мигранти на територията на страната. „Важно е да се подчертае, че за нито един от първите четири случая до този момент няма никаква информация в публичното пространство дали и как е приключило досъдебното производство за всеки един от тях. Нещо повече, в обществото, както и в нас самите, се зараждат сериозни подозрения, че има разперен политически чадър за потулване на тези случаи с цел набавяне на имотна облага от група лица, участващи във властта”, пишат Бареков и Байрактаров в сигнала.

По думите им основание за тези съмнения дава и случаят със задържаното лице от партията-участник във властта „Национален фронт за спасение на България” с лидер вицепремиера Валери Симеонов Анелия Велева, която единственo от групата лица, арестувани за трафик на нелегални мигранти, бе освободена, при това с най-ниска мярка за неотклонение – подписка.

Бареков и Байрактаров настояват и за извършване на надлежна и обстойна проверка на строителството на оградата на границата с Турция. Като подчертават, че вицепремиерът Валери Симеонов е основният инициатор за променени в разпоредбите на Закона за обществените поръчки, чрез което се даде възможност строежът на защитното съоръжение да се извършва без конкурс на фирми-изпълнители, отбелязват факта, че за организирането на нелегалния трафик на мигранти в повечето случаи се осъществява именно с транспорт на тези фирми.

Към сигнала е приложен и част от Договор на подизпълнител, от който се вижда, че този подизпълнител е извършвал дейност по изграждане на защитното съоръжение срещу възнаграждение от 20.00 (двадесет) лева на линеен метър – „цена почти тридесет пъти по-ниска от обявената по Договор с основния изпълнител”. Според Бареков и Байратаров този случай отново поставя въпроса за качество и сигурността, която би следвало да обезпечи защитното съоръжение.