Белият генерал срещу Осман паша при Плевен: Трагедия или победа се случи там през 1877 г, според Достоевски?

Осман паша завършва Военната академия в Цариград и постъпва веднага в кавалерията.

Участва в Кримската война през 1853-1856 г., потушава размириците в Ливан през 1860 и Критското въстание.

В началото на Сръбско-турската война през 1876 г. Осман паша ръководи отбраната на Видин и района. Нанася поражение на сърбите при Велики извор. За храбростта си получава званието мушир.

При избухването на Руско-турската война през лятото на 1877 година Осман паша е началник на Западната османска армия, която е прехвърлена от Видин към Никопол, за да спре преминаването на Дунав от руските войски. Изпреварен от руснаците, които превземат Никополския гарнизон, той решава да се укрепи в Плевен. Там войските му отблъскват три руски атаки и издържат 5-месечна обсада.

След войната става военен министър на Османската империя и е такъв 6 години.

Срещу него се изправя ген. Скобелев, известен в историята като  „Белия генерал“ заради бялата униформа и белия кон, който яздел. Той започва съзнателния си живот като неособено успешен студент, който се прехвърля в хусарски полк като кавалерист и достига върха на военната кариера като млад пълководец, мечтал да стане руския Наполеон. Това споделя за него водещият руски историк Станислав Юдин. Според него Михаил наистина притежавал уникални качества и смелост, но между тях не било това да се разбира с подчинените и началниците. Вероятно за буйният му нрав роля са изиграли кадетския корпус, където се обучава и престоя му във Франция в елитен пансион край Париж. Там е запленен от френската военна история и … красивите жени. Дотолкова, че когато участвал в учебни маневри по-късно, вместо карти той рисувал женски портрети, нерядко и голи женски тела, споделя още проф. Юдин.

Участвал е във  военни кампании в Кавказ и Туркестан.

За първи  път Скобелев действа като командир на отряд при втория щурм при Плевен. Постига малко успехи, но с цената на големи жертви.

Умира при съмнителни обстоятелства. През лятото на 1882 г. той е само на 38 години. На 6 юли той пристига от Минск в Москва. Настанява се в хотел „Дюсо“. Умира през нощта в хотел „Англия“. Официалният документ от пристигнал лекар е „сърдечен паралич“. След това обаче се разбира, че въпросният хотел е известен като място за платена любов, обитавано от проститутки. Какво е правил там „Белият генерал“ и досега е предмет на спорове сред руските историци. Някои смятат, че е търсел женски ласки, но има и такива, които свързват отиването му там с някакви мистериозни политико-шпионски неща, в които се бил забъркал Скобелев.

Осман паша и ген. Михаил Скобелев се изправят един срещу друг, а Плевен става бойното поле, където двамата демонстрират своите качества.

Има обаче още един човек, който прави военни анализи и коментари на случващото се по време на обсадата, който остава дълго време в сянка. И това е световно известният руски писател Фьодор Достоевски.

Именно Достоевски пръв пише, че победата на руската армия при Плевен е победа, но и трагедия.

Защо?

Публикация в известното руско издание „Аргументи и факти“ обяснява някои неизвестни за нас неща.

„Фактът, че това бе дълъг и кървав епос, където руската армия спечели, както се казва в спорта, изключително морален и волеви успех. Три неуспешни нападения, много големи, напълно излишни загуби, а накрая и дългата обсада на Плевен. Блокадата, изграждането на укрепления, намерението да притисне турците, да ги откъсне от източници на снабдяване, да  ги принуди към самоубийствени действия.

Фактът, че загубите и ситуацията като цяло бяха необясними, трябва да се разбере буквално. Загуби след първото нападение от 2800 души от руснаците срещу 2000 турци. След втория - 3000 в руснаците срещу 1000 в турците. След третото - 13 000 в руснаците срещу 3000 в турците.

Обяснението не е дори в баланса по отношение на съотношението на загубите изчисляван 3 към 1 във вреда на настъпващите.

В пресата тогава се появяват разгромни статии за "безславни и плахи генерали", както и за "големи кражби на военно имущество". Отчасти и двете са верни.

Да се даде точно този отговор, както и да се види и разкрие основната причина за "трагедията при Плевен" е било предопределено да научим от друг човек. Оказа се, колкото и да е странно, главният познавач на мистериозната руска душа, класикът на руската и световна литература Фьодор Достоевски.

Тук няма нищо странно. Все пак той е бил, при това военен инженер. Достоевски пише в "Дневник на писателя" по повод третото нападение срещу Плевен: "Нещо се случва при Плевен, нещо съвсем ново. Редица прости полеви укрепления превръщат района в непревземаемата крепост, която не може да бъде превзета просто със смели атаки“.

Това е горчив факт.

Но изводът, който Достоевски прави от това твърдение, е истинска прогноза: "Да вземем Плевен. Т.е. те ще победят Осман паша, когато той се опита да излезе от собствения си капан. Той ще се опита от отбрана да премине в настъпление и това ще е краят му. Затова трябва да се обърне особено внимание на тази ситуация.

Искам само да изразя формулата, че сегашното оръжие, съчетано с полеви укрепления, всеки защитник във всяка страна в Европа, изведнъж получава голямо предимство пред нападателя. Отбранителните сили сега надделяват над силата на атака и защитата несъмнено е по-изгодна за водене на сражения от нападателя. Това е факт, който ние, руснаците, още не сме си дали сметка, а военните ни все още не са осмислили, въпреки огромните щети, понесени заради наивни грешки. Наивни и недопустими“.

Това пише гениалният Достоевски.

Статията припомня още, че дългата обсада на Плевен създава благоприятни условия турската армия да извърши прегрупиране и да спре бързото, на моменти като на парад, настъпление на руските части. Това спасява Константинопол и слага край на „лесните и приятни победи на руското оръжие“."

Има много мнения напоследък за това какво точно се е случило по време на Руско-турската война, известна у нас като Освободителна. Все повече руски историци и анализатори я определят като прибързана, лошо организирана и недобре проведена. Причина за негативните оценки са преди всичко непостигнатите големи цели, които си е поставяла по онова време Русия.

Факт е обаче, че ген. Скобелев преживява тежко лични неудачи в последствие трудни моменти и губи част от своята самоувереност, с която се е славел сред руския елит. Разбира се „помага“ му и бохемския живот, който водел…

В Плевен и до днес една от забележителностите и любимо място за разходка е Скобелевия парк.

В Москва обаче се случва друго. През 1912 г. на площада, където е Областната управа, е издигнат паметник на Скобелев. През 1918 г. обаче той е свален и нарязан в изпълнение на декрет, подписан от Ленин за ликвидиране на „буржоазните отживелици“.

Победеният е обявен за герой в Турция, получава награди и високи постове.

Победителят умира млад, критикуван и накрая паметникът му е разрушен от вожда на Октомврийската революция.

Май не всеки път победителите пишат историята...

Фрог нюз