„Рискът вече не е само в цената на бензина. Следват ефекти върху транспорта, храните, лихвите и изпълнението на бюджета“, коментира Николов.
Според него причините за възможния нов ценови натиск са свързани с две ключови промени на световните пазари – намаляването на стратегическите петролни резерви на САЩ и опасността да бъде блокиран още един важен маршрут за износ на суров петрол – протокът Баб ел Мандеб между Червено море и Аденския залив.
„Ако търговските маршрути от Персийския залив бъдат блокирани и Саудитска Арабия не може да изнася, Европа практически няма да има избор и ще трябва да използва руски петрол“, заяви той.
По думите му Саудитска Арабия и Русия осигуряват общо около 20 млн. барела петрол дневно, докато световното потребление е между 101 и 105 млн. барела на ден.
„При намалено предлагане всички купуват каквото могат да намерят. Това обяснява защо при продължаване на конфликтите собствениците на подобни активи нямат особен стимул да продават“, каза Николов.
„Лукойл“, петролът и българският пазар
Бившият енергиен министър коментира и ситуацията около рафинерията „Лукойл“ в България.
Според него наличието на голяма рафинерия е стратегическо предимство за страната, защото при добро управление тя носи приходи чрез данъци, акцизи и износ.
Николов определи като грешка забраната за износ на определени нефтопродукти, въведена от предишен парламент.
„Не беше направена ясна разлика между вътрешния пазар и износа. Това създава бюрократични пречки, забавя управлението на количествата и вземането на решения“, коментира той.
Критики към управлението на АЕЦ „Козлодуй“
Николов отправи критики и към управлението на АЕЦ „Козлодуй“.
По думите му централата е реализирала около 750 млн. евро печалба през 2022 г., но след това произведеното количество електроенергия намалява.
„През 2023, 2024 и 2025 г. производството намалява. При сегашните цени това означава загуба между 120 и 150 млн. евро годишно в зависимост от пазарната ситуация“, каза той.
Според него проблем представлява и увеличаването на оперативните разходи.
„Увеличава се броят на служителите при намаляващо производство. Има необичайно увеличение на цените на някои доставки и странно структурирани критерии по обществени поръчки“, заяви Николов.
Той посочи, че чрез публичните данни може да се проследи управлението на ремонтите, производството и обществените поръчки.
„Ако трябва да обобщя притесненията си за АЕЦ „Козлодуй“, те са две – по-ниско производство на електроенергия, което води до по-ниски приходи, и едновременно с това постоянно нарастващи оперативни разходи“, каза още Александър Николов.
