Берлин трепери, Брюксел плаща: Как Мерц предава Европа още от старта

И вместо денят на надеждата — 6 май — да отбележи ново начало, той донесе унижение. Бундестагът отказа да утвърди Мерц още при първото гласуване, въпреки сключената коалиционна сделка. Това не беше просто процедурна изненада, а болезнен сигнал – за Германия и за целия Европейски съюз.

Разклатено лидерство в най-лошия момент

Мерц все пак събра нужните гласове при второто гласуване, но политическата щета вече беше нанесена. „Това не е старт на уверено и стабилно управление, а знак колко дълбоки са пукнатините в германския политически център“, коментира историчката Катя Хойер пред Политико.

Три години след началото на руската агресия, Германия продължава да избягва своята традиционна роля на лидер в ЕС. Бившият канцлер Олаф Шолц говореше твърдо, но действаше бавно, особено по отношение на доставките за Украйна. Липсата на единство в трипартийната коалиция го парализира. Мерц бе посрещнат с надежда, но встъпва в длъжност в още по-токсична вътрешнополитическа среда.

Крехка коалиция, тежки очаквания

В изборите през февруари крайнодясната "Алтернатива за Германия" (AfD) стана втора политическа сила с 21% – пред социалдемократите и само след християндемократите на Мерц. Темите за миграцията, икономическия застой и индустриалните трудности засилват обществената фрагментация.

В такава ситуация „единството“, което Зеленски изтъкна като решаващо за бъдещето на Европа, изглежда като химера. А без стабилност у дома, новият канцлер трудно ще убеди останалите в ЕС да го следват – било по въпросите на отбраната, било в икономическите стратегии спрямо Китай и САЩ.

Франция не помага

На този фон вторият по големина играч в ЕС – Франция – също затъва в политическа несигурност. Хазартният ход на Еманюел Макрон с предсрочни избори доведе до висящ парламент, а новите социологически прогнози сочат реална опасност крайната десница да спечели президентството през 2027 г.

„Цяла Европа гледаше към Берлин с надежда Германия отново да се утвърди като котва на стабилността и проевропейска сила. Тази надежда бе попарена – с последици далеч отвъд германските граници“, каза Яна Пуглиерин от Европейския съвет за външна политика.

Канцлер по милост

Как изобщо се стигна дотук? И защо една рутинна парламентарна процедура завърши с политически фарс? Дали бяха отделни депутати, решили да „накажат“ Мерц? Или това е симптом на по-дълбока нелегитимност?

Мерц показа колеблив инстинкт още преди изборите, когато разчиташе на гласовете на AfD, за да прокара закон за миграцията. Вместо това партията му се срина, а крайната десница дръпна напред. След изборите той атакува Тръмп и подложи под съмнение стабилността на НАТО – с изненадващо остър тон.

Някои виждат в отношението на Ангела Меркел към Мерц – държала го извън реалната власт в продължение на години – предупреждение. Ако е била права, най-лошият вариант за Европа не е слабият Мерц, а евентуално силният.