БХК осъди ДАНС заради отказ да изпълни съдебно решение

През 2014 г. на основание Закона за достъп до обществена информация БХК поиска от ДАНС информация за: а) броя направени от териториалните дирекции и самостоятелните териториални отдели на ДАНС искания до съда за използване на СРС през 2013 г.; б) броя уважени от съда искания за използване на СРС през 2013 г.; в) броя на лицата, по отношение на които съдът е разрешил използването на СРС от ДАНС за 2013 г.

С решение на председателя си ДАНС отказа тази информация под предлог, че била служебна тайна, а разпространяването ѝ било забранено и по Закона за СРС. ДАНС твърди, че информацията е класифицирана по т. 25 от Списъка на категориите информация, подлежаща на класификация като служебна тайна в ДАНС, а именно: „Информацията при осъществяване на координация и взаимодействие с представители на съдебната власт, във връзка с извършваната оперативно-издирвателна дейност.“

Няма правни основания да бъде засекретена исканата статистическата информация, тъй като тя не съдържа данни за отделни случаи, по които ДАНС работи. В същото време е важно българското общество да е информирано за цялостната дейност на агенцията. Две последователни съдебни решения на АССГ и на ВАС в края на 2015 г. задължиха агенцията да предостави тази информация. Тя обаче отказа да изпълни съдебното решение. В резултат БХК повторно заведе дело, което отново беше спечелено и на двете инстанции. Предстои да видим дали и този път ДАНС ще предпочете да неглижира българския съд, демонстрирайки, че не се подчинява на неговите решения.

“Тревожно е, че една агенция, подчинена на Министерски съвет, създадена с цел да защитава националната сигурност, систематично не спазва не само законови разпоредби, но и съдебни решения. С тези си действия агенцията застава срещу интересите на българските граждани, които са лишени от правна сигурност. Държава, в която съществува орган на власт, поставящ се над закона, следва сериозно да промени политиката си и да възстанови върховенството на правото”, коментира адв. Адела Качаунова, директорка на правната програма на БХК.

Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) се е произнасял, че българското право не съдържа достатъчно гаранции срещу риск от злоупотреба, който е присъщ на всяка система на тайно наблюдение. През 2013 г. беше създадено Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства именно за да отговори на осъждането на страната от ЕСПЧ. Само преди дни обаче медиите съобщиха, че длъжностни лица от ДАНС са отказали да предоставят на членовете на Бюрото достъп до документи, на които се основават искания за използване на СРС по 3 преписки.