Защо ви разказвам това ли? Защото точно днес си мисля, че свободата не е да си скъсал оковите и да празнуваш това веднъж годишно. Свободата е ежедневно да осъзнаваш, че ти взимаш решенията за себе си.
А какво е обратното на свободата? Не е робството. Чувството на обреченост е.
Обреченост е да вярваш дълбоко, че нямаш право на решения. Щото поредните ти гнили господари с години решават вместо теб. Щото са осакатили словото и са отнели думата на истината. Щото са ти втълпили простащината си със сила и ти налагат правотата на прегрешенията си. Щото вече някой е решил вместо теб. Щото пак са се договорили, щото са се спазарили, щото са се разбрали. А ти ще си уж отвързан, свободен. Но няма и да мръднеш.
Там, до дървото.
А, да, за малко да забравя. Честит празник.
Радослав Бимбалов
