Две публикации разглеждат тази дилема от различни страни. Politico поставя акцент върху прагматичните интереси зад срещата между Зеленски и Вучич – нуждата на Украйна от сръбски боеприпаси и опита на сръбския президент да подобри позициите си пред ЕС. Украинският Kyiv Independent гледа по-критично към Киев. Според изданието сътрудничеството със Сърбия е необходимо, но не бива да се превръща в политическо одобрение и да поставя под съмнение принципите за суверенитет и самоопределение, на които Украйна основава международната си позиция срещу Русия.
Защо Зеленски има нужда от Вучич?
Първото официално посещение на Зеленски в Сърбия изглежда необичайно на фона на политиката на Белград след началото на пълномащабната руска инвазия. Сърбия е кандидат за членство в ЕС, но продължава да отказва да се присъедини към европейските санкции срещу Русия. Вучич запазва политическите и икономическите отношения с Москва.
В същото време Белград официално подкрепя териториалната цялост на Украйна, предоставя хуманитарна помощ, а сръбски боеприпаси достигат до украинската армия през трети държави.
Именно оръжейното производство е един от важните елементи в отношенията, посочва Politico. Сърбия продължава да произвежда значителни количества боеприпаси в съветски калибри. Те са особено ценни за Киев, защото украинската армия все още използва тежка артилерия и танкове от съветската епоха. Западните съюзници произвеждат основно боеприпаси по стандартите на НАТО.
Според Флориан Бийбър, директор на Центъра за изследвания на Югоизточна Европа в Университета в Грац, войната поставя Киев в положение, в което непосредствените му нужди неизбежно влияят върху избора на партньори.
„Украйна е в положение, в което не може да се интересува от неща извън по-непосредствените си нужди, а Вучич е по-важен за него“, казва той.
Сърбия е полезен партньор, но не и съюзник
Точно тук Kyiv Independent прави важно разграничение. Според украинското издание практическата стойност на отношенията с Белград не трябва да се приема като доказателство, че Сърбия се отдалечава от Русия.
Страната продължава да бъде тясно свързана с Москва политически и икономически. В енергетиката руското влияние остава значително, а правителството на Вучич поддържа каналите си за комуникация с Кремъл. Проруски послания остават видими и в част от сръбската публична среда.
Kyiv Independent припомня например, че непосредствено преди пълномащабната инвазия през 2022 г. проправителственият таблоид „Информер“ публикува заглавие, което повтаряше тезата на Кремъл, че Украйна е нападнала Русия. По време на масовите протести в Сърбия през 2025 г. Вучич и близки до властта гласове пък ги определяха като организирана отвън „цветна революция“, с препратки към украинския Майдан.
Това не превръща Сърбия във враг на Украйна, подчертава изданието. Но показва защо Киев трябва да я разглежда като практически партньор, а не като държава, която е направила стратегически завой от Москва към Киев.
Какво получава Вучич?
Ползата от отношенията не е само за Зеленски.
Politico обръща внимание, че Вучич има свои причини да демонстрира близост с украинския президент. Белград е под натиск от Брюксел заради продължаващите антиправителствени протести, насилието и критиките за влошаване на демократичните стандарти.
Според Бийбър Вучич може да се надява, че демонстрирането на по-близки отношения със Зеленски ще намали част от критиките към него през следващите месеци. Това би му дало и допълнителен инструмент в отношенията с ЕС преди евентуални избори.
В Белград двамата президенти обявиха и конкретни области за задълбочаване на отношенията. Сред тях са енергетиката, инфраструктурата, продоволствената сигурност и търговията. Сърбия обеща допълнителна хуманитарна помощ и подкрепа за възстановяването на Украйна. Двете държави ще работят и за споразумение за свободна търговия до края на 2026 г., посочва Kyiv Independent.
Косово промени разговора
Срещата обаче бързо излезе извън отношенията между Киев и Белград. Зеленски потвърди, че Украйна няма намерение да променя позицията си за Косово и продължава да не признава неговата независимост.
Реакцията в Прищина беше незабавна. Огромен синьо-жълт транспарант с надпис „Свободна Украйна“, който стоеше на една от основните улици на косовската столица от 2022 г., беше свален. Кметът Пърпарим Рама заяви, че съпричастността към народите, изправени пред война, насилие и преследване, остава, но „уважението трябва да бъде взаимно“.
Косовските власти имат и друг аргумент. Прищина последователно подкрепя Киев след началото на пълномащабната руска инвазия. Косово се присъедини към всички санкции на ЕС срещу Русия, предостави хуманитарна и военна помощ и прие украински журналисти.
Неудобното противоречие за Киев
Тук анализът на Kyiv Independent става значително по-критичен към украинската дипломация.
Международната позиция на Киев срещу Русия се основава на принципи, които Украйна представя като универсални – суверенитет, териториална цялост и правото на народите сами да определят политическото си бъдеще.
Според изданието силата на тези аргументи зависи и от тяхното последователно прилагане.
Казусите с Косово и Украйна имат различна история и не могат да бъдат поставени автоматично под общ знаменател. Но за Киев темата е особено чувствителна, защото Владимир Путин от години използва именно Косово, за да оправдава действията на Русия. Москва се е позовавала на него при действията си в Грузия през 2008 г. и при анексирането на Крим през 2014 г.
Затова позицията на Зеленски предизвика критика и в Прищина. Косовският външен министър Глаук Конюфца заяви, че е приел думите му „със съжаление“ и предупреди, че подобна реторика напомня опитите на Русия да използва Косово като прецедент, пише Politico.
Киев вече е показвал по-различен подход
Непризнаването на Косово обаче не означава, че Украйна непременно трябва да подкрепя опитите на Сърбия да ограничава международното му участие.
Kyiv Independent посочва решение на Киев от 2023 г. Тогава Комитетът на министрите на Съвета на Европа придвижи кандидатурата на Косово за членство. Украйна не гласува против, а се въздържа.
Според украинското издание това показва възможен модел. Киев може да запази официалната си позиция за признаването, но едновременно да подкрепя сигурността и международното участие на Косово и да развива преки отношения с Прищина.
Подобна политика следват и европейски държави, които не признават независимостта на Косово, но поддържат отношения с него.
Дилемата е по-голяма от Косово
Спорът има значение и извън отношенията между Белград и Прищина. Kyiv Independent посочва Босна и Херцеговина, където институциите продължават да бъдат подлагани на натиск от сепаратистката реторика в Република Сръбска. Черна гора също е изложена на значително сръбско политическо, информационно и религиозно влияние.
Общият въпрос е доколко една по-голяма държава може да претендира за специална роля в съседна страна заради етнически или исторически връзки.
За Украйна този въпрос трудно може да бъде само балкански. Именно претенцията на Москва за особени права върху Украйна и украинците стои в основата на голяма част от идеологическото оправдание на Кремъл за войната.
Прагматизмът има граници
Официално Киев отхвърля тезата, че боеприпасите са били водещата тема на посещението. Украинският посланик в Сърбия Олександър Литвиненко заявява, че визитата е била насочена към европейската интеграция и сътрудничеството между две страни кандидатки за ЕС.
„Това посещение не беше за боеприпаси. То беше за Европа“, заявява той, цитиран от Politico.
Но двете публикации показват защо срещата има значение отвъд официалните договорености.
Politico обяснява прагматичната логика зад сближаването. Зеленски има нужда от партньори, а Сърбия разполага с нещо конкретно и важно за украинската армия. Вучич от своя страна получава възможност да подобри позициите си пред Европа, без да къса отношенията си с Москва.
Kyiv Independent поставя границата на този прагматизъм. Според изданието Украйна има основания да работи със Сърбия и да приема помощта, която Белград може да предложи, без това да означава политическо сближаване с Вучич. По същия начин отказът да признае Косово не означава непременно Киев да се противопоставя на неговото международно участие или да ограничава отношенията си с Прищина.
Това оставя Зеленски с трудна дипломатическа задача. Украинската дипломация трябва да намери начин да запази необходимия прагматизъм, без да създава впечатление за двойни стандарти по въпроси като суверенитета и правото на държавите сами да определят бъдещето си.
