Борисов аха да стане Херкулес, но се уплаши. Искаме името на премиера и програмата му точка по точка
Това е най-умното нещо, което Борисов е казвал от доста време насам. Прави впечатление фразата за поемане на отговорност за съставането на кабинет с всички произтичащи от това последствия. А Борисов е старо куче и знаеу че такива ще има и няма да са приятни нито за него, нито за партията му. Но такава е реалността в политиката: възход, триумф, власт, богатство, съблазни, мръсни тайни, преяждане, деградация, пропадане. На пръсти се броят в историята онези, които са проявили воля да спазват границите и да запазят достойнството си – своето и на страната, която представляват. Не познавам човек, който, знаейки грешките си, да признае вината за тях дори пред себе си, е казал Конфуций.
Борисов уточни, че досега три пъти е бил премиер и четвърти мандат ще му дойде в повече, поради което кандидат за министър-председател ще бъде друг представител от ГЕРБ. Но отказа да го назове, защото щели да се изпишат какви ли не неща за него. Очевидно Борисов е добре запознат с технологията как определени медии вършат определени мръсни поръчки. Но нали той ще предложи достоен човек за високия пост, от какво се страхува и го предпазва? Така или иначе въпросният човек ще се сбълска с българската реалност съвсем скоро. А тя е такава в огрпомна степен благодарение на неговия шеф от Банкя.
Правителство на малцинството е термин, който в многопартийна парламентарна система на управление се отнася до кабинет на една или повече партии, които нямат абсолютно мнозинство в парламента. Недостатък на тази система е възможността за чести вотове на недоверие към правителството. Тази ситуация може да бъде преодоляна чрез гъвкави разговори мижду политическите сили и намиране на общ език по важни за страната въпроси.
Правителства на малцинството са най-често срещани в страните от Уестминстърската система: например в Канада, когато никоя партия не получи мнозинство, най-голямата партия по брой места формира правителство на малцинството с парламентарна подкрепа от малки сили.
От 2007 до 2011 г. в Шотландия Шотландската национална партия ръководи правителство на малцинството поради невъзможността да сформира коалиция в парламента. И това правителство свършва много полезни неща.
В Нова Зеландия, въпреки че има коалиции в правителството, има обаче правителство на малцинството, което също се радва на подкрепа в парламента.
През 2017 г. в Германия се формира правителство на малцинството, известно като „Ямайка“. То извърши ключови реформи, но допусна и грешки по отношение на свободния достъп на огромен брой мигранти.
Същата година във Великобритания се сформира правителство на малцинството, начело с Тереза Мей. Просъществува само година.
През 2016 г. Испанската социалистическа партия взе историческо решение да подкрепи правителство на малцинството на консервативната Народна партия начело с Мариано Рахой. В името на важни реформи.
Защо и в България да нямаме правителство на ГЕРБ с широка плаваща подкрепа?
Борисов обаче трябва да е наясно, че номерът няма да мине само с общи приказки и клишета за Шенген, приемане на еврото и досадилите апели за „евроатлантическа ориентация“. Тя е факт, защото сме член на НАТО и ЕС. Освен това въпреки разделителните линии в обществото дори чугунените глави, подкрепящи режима на Путин са наясно, че той е агресор, а Украйна – жертва. Никакви „аргументи“ на кремълската пропаганда не могат да променят този факт.
Борисов и кликата му обаче са длъжни да представят час по-скоро името на премиера, както и конкретна програма, която кабинетът на малцинството ще изпълнява. Точка по точка, със съответни срокове и отговорници. Абсолютно прозрачно, за да се намалят поне мъничко съмненията за корупция, с които обществото свързва словосъчетанието „Борисов и власт“.
Ако са отпуснати 50 милиона за дадена магистрална отсечка – веднага отчет перо по перо: кой е изпълнител, как е избран, къде са вложени средствата, какъв е контролът и какъв е резултатът. Защото ни писна десет години да не знаем кой е отговорен за това тунелите на т.нар. магистрала „Хемус“ да са все в ремонт и там да се случват тапи и злополуки.
Не може също чисто нова детска градина в Пловдив да протече и да е с кошмарни строителни недостатъци и да няма отговорни за това.
Борисов направи първа крачка и аха да се превърне в политически Херкулес, но когато го попитаха за конкретни неща – смелостта му омекна като сладолед на слънце…
Емил Азар
П.П. Ако борисовото изявление за поемане на отговорност не е пореден ПР-ход, нека включи в кабинета изавени и можещи хора и други политически сили. Има такива и в ДПС, и в БСП, ИТН и в останалите партии. Във Великобритания, Франция, Италия и др. това е практика. Успешна при това. Въпрос на умения и диалогичност.
Моля, подкрепете ни.