Брутният ни външен дълг нараства главоломно
За увеличението на дълга най-силно допринася
увеличението на задълженията на сектор Банки (увеличение от 3.863 млрд.
евро, 66.9%).
Коментарът на агенция Ройтерс е, че банките,
които в България почти изцяло са чуждестранна собственост, точат
фондове от своите компании - майки в чужбина, за да разширят кредитната
си активност в България.
Икономистите вече ни предупредиха, че покачващият се външен дълг на България в съчетание с високия дефицит по текущата сметка правят страната ни уязвима спрямо външни шокове. Глобалната финансова криза може да засегне компаниите майки и съответно и притокът на капитал от чужбина е изложен на риск.
Наистина, до края на ноември този сценарий за паническо изтегляне на средства от България от страна на банковите централи не се оправдава. Но когато икономическият растеж и у нас се забави заради глобалната финансова криза, изплащането на кредитите ще стане още по-трудна задача.
Статистиката на БНБ показва, че за обслужване на външния си дълг (главници и лихви) България е заплатила за първите 11 месеца на 2008 година сумата 5.976 млрд. евро, което се равнява на 17.6% от БВП на страната.
снимки Вяра Йовева
В
същото време дългът на сектор Държавно управление е спаднал до 8% от
БВП. Намалението се дължи основно на погасени през март 2008 г., преди
падежа, заеми към Световната банка.
Българското правителство
поддържа политика на фискални излишъци, за да противодейства на бума на
частния дълг (при положение, че „разрешеният" публичен дълг според
Пакта за стабилност и растеж е 60% от БВП).
Към края на
ноември публичният и публично гарантиран дълг на България е 4.1 млрд.
евро, намаление с 2.8% за последните 11 месеца, докато за същия срок
публичният дълг е нараснал с 1.4% до 38.2 млрд. евро.
По валути, структурата на българският дълг е 86.2% в евро, 7% в долари на САЩ и 6.8% в други валути.
Моля, подкрепете ни.
