Буяр Османи: Спорът между София и Скопие не бе решен заради липсата на кабинет

Отношенията между двете държави са в най-ниската си точка след решението на София да наложи вето върху преговорната рамка за присъединяването на Скопие в ЕС. Това обаче спря и интеграцията на Албания и попречи на един от основните приоритети на блока - разширяване на влиянието в региона Западни Балкани. Натискът върху България от Брюксел се засилва, а разрешаването на спора все още е в задънена улица. 

Пред Financial Times новоизбраният премиер Кирил Петков посочи, че страната ни е готова за обратен завой. В най-къс срок ще бъдат създадени работни групи, които да  включват култура, инфраструктура, икономика и история. Петков се надява още в началото на януари догодина тези групи да имат резултати и преговорите да напреднат.

Петков обаче посочи - позицията на България няма да се промени, но се надява тя да бъде надградена. 

Пред Нова телевизия външният министър на РСМ посочи, че редовното правителство дава поводи за надежда, че две легитимни власти могат да обсъдят всички въпроси. Османи е категоричен - първите послания са оптимистични. 

“Аз приемам само един аргумент защо досега не бе намерено решение, защото нямаше политически кабинет. Сега наистина няма причина да се дават дълги срокове, когато има политически кабинет, има стабилно мнозинство и в Република България, и в Република Северна Македония. Можем да седнем още утре, да продължим с разговорите и още през месец януари да има решение”, посочи Буяр Османи. 

“Република Северна Македония няма да се меси във вътрешното устройство на Република България по отношение на начина на организацията на нейните граждани.  Република Северна Македония и Република България имат различно устройство по отношение на етническото организиране на гражданите. При нас конституцията признава етническите общности. В Конституцията е записано - македонски народ, части от албанския, турския, ромския и т.н. В България това нещо не съществува в нейната Конституция. Нашата позиция е, че това е въпрос, на който самата България ще решава как да се организира. Ние нямаме никакво намерение да се месим в това как Република България ще се организира. По отношение на останалите въпроси - за речта на омразата, за работата на историческата комисия, вписването на българите в Конституцията на Република Северна Македония, въпросът за реабилитацията на жертвите от комунизма, за краткото и дългото наименование на страната, ние отговорихме, но, за съжаление, не получихме отговор от българска страна”, допълни още Османи.