Чавдар Николов: В големите медии има политкомисари, които докладват на Борисов

„Мисля си, че трябва да се намери точната формулировка, която да привлече вниманието на гражданите. Примерно: свободата струва 32 000 кебапчета. Трябва да има конкретика, за да можем да я оценим. Защото не можахме да оценим какво ни се случи преди 30 г. Защото не го търсехме, не го заслужихме. Ние го получихме като 6-а от ТОТО-то, която бързо проиграхме и загубихме.

Излезе някой пенсионер по телевизията и каже: „Никой не мисли за народа“. Първо, самият народ не мисли за себе си. Не мисли за своята духовна храна, не си дава сметка, че свободата на журналистиката означава той да бъде във всеки един момент информиран за точното състояние на обществото, в което живеем. Да не го залъгват за бъдещето, да не го замотават с едни 50 лв. за Коледа или за КОВИД. Той е лишен и няма нужда от такава храна. Това е тъжното в нашето общество.“

Това заяви карикатуристът и издател на вестник „Прас-прес“ Чавдар Николов в предаването „По острието с Калоян Константинов“, като добави, че ситуацията в държавата му напомня подозрително на случилото се в Чернобил. Управляващите постоянно обясняват по телевизията, че у нас всичко е наред и се справяме страхотно, но реалността всъщност е друга: „Радиация няма и тя постоянно намалява“, казваха едно време след случката в Чернобил. Та така и сега с коронавирус кризата – те я управляват от стълбите на някоя болница“.

Ние сме най-свободният народ

Карикатуристът след това размисли и все пак заяви, че проблемът у нас не е липсата на свобода, а твърде голямата свобода:

„Закърмени сме със свободата и никой не позволява някого да внуши на другиго нещо. Всеки е самостоятелна единица. Като че ли не сме свикнали да ценим и уважаваме мнението на другия, разговорите ни обикновено стигат до кресчендо. Когато обществото е разделено и не следи за спазването на правата си, как се харчат парите му, как го образоват, как го лекуват – се стига до тук. До една фасадна демокрация, в която Борисов е сравним с Путин и Ердоган.

При различните премиери по различен начин сме упражнявахме професията си. Борисов пое нещата, когато бяхме на около 60-то място по свобода на медиите (според „Репортери без граници“). Благодарение на неговия егоизъм, на неговата натура, на благинките, които той разпределя - лека-полека се сриваме. Дълго време в

ЕС имаше програми, от които се зареждаха местните правителства под формулировката, че медиите трябва да поощряват решенията на ЕП и на местните правителства. Така благовидно се купуваха медии. Така Лукарски разпределяше 2 милиона на различни медии, за да се популяризира българското правителство.

Защото това е европейско. Само че европейското, след като го претакаш с балканските навици, се получава: „Аз ти давам на тебе, за да мълчиш ти, когато трябва“. Така получаваха много медии пари по официален начин. Всички, които са положително настроени към Борисов, получаваха европейски средства“, коментира Чавдар Николов.

Истината за „Нова“ телевизия

През 2016 г. карикатуристът прекрати професионалните си отношения с „Нова“ телевизия, защото публикува карикатура на Бойко Борисов, която медиата скоростно свали. Той коментира случката няколко години по-късно:

„Твърди се, че има политкомисари по големите медии, които са връзката с властимащите. Особено с един. По стечение на обстоятелствата една моя карикатура в сутрешния блок на „Нова“ е породила гнева на премиера. Това се случва по време на неформална среща на политкомисарите, след която моментално беше изтрита карикатурата заедно с останалите 90, които бях правил за телевизията.

След това от телевизията заявиха, че договорът ми е изтекъл, което не беше вярно, имахме анекс за още 6 месеца. Тогавашният изпълнителен директор заяви, че е станало объркване и уж оправиха нещата. Ситуацията се промени, когато Борисов се намеси и обърна всичко на кръчмарска свада, като съобщи, че ми готвят висока заплата в „Нова“ и затова стават тия неща. Телевизията отказа да ме защити и реших, че няма смисъл да стоя там.“

Николов посочи, че няма перфектни медии в страната, но все пак някои от тях поддържат сравнителна обективност и качество на материалите си като bTV, „Капитал“, „Клуб З“, „Медиапул“, „Сега“, „Прас-прес“ и др.

Хората оставят медиите да загиват

Според него, сред виновниците за тежкото състояние на медиите в страната са и самите граждани, не само управляващите, тъй като сред „особеностите на българското общество“ е да не плаща за журналистика.

„Дали хората изобщо искат независима журналистика? „Прас-прес“ има около 40 000 последователи. Абонаментът ни е 400-500 бройки. Разликата е огромна и не знам как можем да се справим с това. Явно на обществото не му е нужно да плаща за свободни медии“, смята карикатуристът.

Въпреки това ситуацията им малко се е подобрила откакто Делян Пеевски официално е отстъпил от разпространението на вестниците в страната.

„Дори когато „Лафка“ на Делян Пеевски отказа да ни разпространява, оцеляхме. Когато ни хвърлиха на кучетата, спряха ни разпространението и репресираха малките фирми да не ни помагат, с „Прас-прес“ се обърнахме към ЕС. Но и там не ни помогнаха, тъй като това би означавало, че вземат страна в местен балкански конфликт. Но по този начин ЕС не защити европейските ценности, които прокламира най-помпозно непрекъснато“, посочва Николов.

Трите нива на цензурата

Зависимостите на медиите стават ясни още от заглавната им страница. Там се разбира дали упражняват журналистиката в услуга на обществото, или в услуга на временната власт.

„Понякога всички грешим, но понякога колегите прескачат умишлено доста интересни и важни за обществото теми – и решават да правят журналистика с останалата част от информационния поток. Звучи нелепо, като някаква полуистина.

Цензурата има 3 нива: първото е автоцензурата, от която много колеги не са склонни да се откажат поради ред финансови причини, второто е скъсената дистанция на издатели и журналисти с управляващи, третото е разпространението – контролиран тираж, който връща много брак и принуждава издателите да свалят тиражите си“, обяснява той.

Политическата коректност скопява свободата

Но цензура има все повече и в световен мащаб. Там заради политическата коректност все повече издания се отказват от критичен поглед и от карикатурите, за да не обидят някого.

„Драстични и неприемливи са примерите с убийства от Франция. Но искам да насоча внимание и към Америка. „Ню Йорк Таймс“ се отказа от карикатурите, след като публикуваха карикатура на Антонио Антунеш от Португалия, който беше нарисувал слепеца Доналд Тръмп, воден от едно куче – Бенямин Нетаняху. Еврейското лоби решава, че това е адски обидно, че не бива да се представя политиката на Израел в арабския свят в негативна светлина. Започват срещи с издателя, който в един момент вдига ръце и казва, че повече няма да публикуват карикатури изобщо. Това не ви ли прилича на „няма човек, няма проблем“?

Политическата коректност скопява свободата на изразяване. Невъзможно е хем да имаш свобода на словото, хем да не обидиш една част от обществото, или дори един човек. Ние стигаме до момента, че човекът, който чете даден материал или гледа една карикатура – трябва да е също толкова добре подготвен, колкото журналистът или колегата, който е писал/рисувал дадения материал/карикатура. Защото ако той не е на ниво, ще я тълкува по неправилен начин.

Това води до сблъсък. Същото се случи с колегите във Франция – различни нива, липса на години културно натрупване. Днес много хора се обиждат именно затова. Обиждат се и хората, които имат твърде висока оценка за себе си като Борисов, Путин, Тръмп и Ердоган“, смята той.

Самият Чавдар Николов е попадал под ударите на политическата коректност и е бил съден:

„Преди 3 години бях даден на съд от Комисията за защита от дискриминация, защото сметнаха, че моя карикатура е обидна за ромското малцинство – нарисувал съм ги пушещи и с анцузи. Причината бе, че г-жа Меглена Кунева като министър на образованието искаше да стимулира ромчетата със стипендии, ако вдигнат успеха си на 3. Нещата във въпросната Комисия се състояха почти като в съд, но в крайна сметка бе решено, че ми е позволено да обиждам в карикатури.