ЧЕРНИТЕ БЪЛГАРСКИ КУРБАНИ

Заупокойна молитва за загиналите български граждани в Охрид ще бъде отслужена от Пловдивският митрополит Николай на 6 септември 2009 г., от 10.30 часа, в Пловдив, в катедралният храм "Св. Богородица".

На нея ще присъства и председателят на Народното събрание Цецка Цачева, съобщават от пресцентъра на парламента. Вечерта председателят на парламента ще участва в церемонията по поднасянето на венци и цветя пред паметника на Съединението по повод 124-та годишнина от Съединението на България.

В тази статистика не са включени жертвите на катастрофи, които стават всеки ден и надвишават 12 000 за десет години!

- 28 май 2009 г. – в памет на загиналите 18 души, пометени от стар автобус „Чавдар” в местността Бакаджика, край Ямбол, навръх Спасовден. Загиват 16 души, по-късно в болницата умират още двама.

- 5 март 2008 г. - в памет на 9 загинали в изгорелите кушет и спален вагон във влака София - Кардам на 28 февруари 2008 г. малко преди полунощ. Община Шумен обяви траур на 4 март, а община Добрич също на 5 март.

- 10 декември 2006 г. - в памет на 18 загинали в катастрофа между градски автобус и камион край град Бяла на 7 декември. На 9 декември община Бяла обяви 5-дневен траур в памет на жертвите - всички от града.

- 8 април 2004 г. - в памет на 12 загинали деца от Свищов при падане на автобус в река Лим (Черна гора) на 4 април с.г. Траур в памет на българските жертви обявяват българските градове Свищов и Смолян (откъдето са шофьорът и фирмата собственик на автобуса), и съседните на мястото на катастрофата градове - Биело поле (Черна гора) и Приеполе (Сърбия).

- 30 декември 2003 г. - в памет на 5 загинали в Кербала (Ирак) военни от българския омиротворителен контингент при нападението на лагера с кола-бомба на 27 декември с.г.

- 23 декември 2001 г. - в памет на загиналите на 21 декември с.г. 7 деца вследствие от смачкване и задушаване от тълпата в дискотека „Индиго“ (София).

- 13 септември 2001 г. - в памет на жертвите от терористичните атентати на 11 септември с.г. в САЩ. Траурен ден по същия повод е обявен в повечето страни на света.

- 2 септември 1997 г. - в памет на загиналите 11 миньори вследствие от експолозията на 1 септември с.г. в мини Бобов дол.

- 15 август 1995 г. - в памет на 14 загинали войници от Транспортните войски при катастрофа на околовръстното шосе на София на 11 август с.г. между камиона, в който пътуват, и трактор.

- 25 декември 1990 г. - в памет на удавените 10 военнослужащи в река Върбица (край Момчилград) по време на учение.

Някои от близките на Ванга твърдят, че още преди години пророчицата е предрекла много неща, които ще се случат на България и нейното население.

"Да знаете, че в България без война война ще има!. Парцали ще носим, боси ще ходим, гладни ще бъдем, баща и син ще се трепят... Ей такава война ще бъде. През 1996 и 1997 голям глад ще настане."
"През зимата в България няма да има хляб и хората ще излязат на улицата."
Всички помним бунта пред сградата на Народното събрание, както и глада и мизерията през 1996-1997 г...

"Всичкото скрито злато ще излезе на повърхността на Земята, но ще се скрие водата. Така е определено!"

"Водата ще стане по-скъпа от черното злато (петролът), а един ден тя напълно ще изчезне."

"Ке дойде ден - в златни паници ке ядете и в медни чаши ке пиете, но вода нема да имате."

"Пчелите ще измрат. Млякото ще стане отровно. Ще затваряте вода в буркани."
„Много сълзи ще се пролеят заради сторени преди лошотии. Няма да имат мира ни живите, ни умрелите. Да се покаете...”

По повод природните бедствия и зачестилите катастрофи в последно време плевенската пророчица Вера Кочовска заяви, че българите плащат стари грехове, за които Господ ни наказва с природни бедствия и катастрофи. Според нея политиците ни също имат заслуга за това, защото са изоставили своя народ, служат на лични и партийни интереси. „Когато имаше бедствия в Чехия, Германия, Гърция – ние не помагахме, не съчувствахме. Сега самите ние горим в този огън”, твърди Кочовска.

Мрачната серия

28 май 2009 г. (дни след 24 май и малко преди 1 юни, Ден на детето) стар автобус „Чавдар” катастрофира в местността Бакаджика, край Ямбол. Загиват 16 души, по-късно в болницата умират още двама. Смъртта на 16 души помрачи най-големия събор на тракийските дружества в местността Бакаджик по случай Спасовден.

10 декември 2006 г. - в памет на 18 загинали в катастрофа между градски автобус и камион край град Бяла на 7 декември. На 9 декември община Бяла обяви 5-дневен траур в памет на жертвите - всички от града. България в черно От началото на прехода това е осмият път, в който се обявява национален траур. На 7 декември при тежката катастрофа на моста в Бяла между автобус и камион загинаха 18 души и бяха ранени 11.

8 април 2004 година е обявен за ден на национален траур в памет на 12-те загинали деца от Свищов при катастрофата в река Лим.

На 6 април 2004 г. в Свищов и в Смолян, а също в Приеполе и Биело поле в Сърбия и Черна гора е обявен траур в памет на загиналите деца в река Лим. Първоначално правителството не обявява национален траур, като обяснява, че такъв се обявява, ако става въпрос за военни, държавни служители, хора, натоварени с мисия от държавата, или когато става въпрос за природно бедствие.

30 декември 2003 година е обявен за ден за национален траур заради загиналите в Кербала български войници.
В деня на национален траур всички национални знамена бяха спуснати наполовина. Отменени и ограничени бяха масовите и развлекателни прояви. Ако тържеството, юбилеят или церемонията не могат да се прехвърлят за друга дата, трагичният повод се отбелязва в рамките на проявата с едноминутно мълчание или слово в памет на загиналите.

На 27 декември 2003 г. първи базов лагер "Индия" в Кербала е атакуван и кола-бомба пробива загражденията и се взривява. При експлозията загиват петима български военнослужещи - командир на рота сержант Георги Качорин, младши сержант Антон Петров, командир на отделение, старши сержант Иван Инджов, редник Свилен Киров - мерач, старши-лейтенант Николай Саръев. Други 27 души от нашия контингент са ранени и са настанени в болница.

23 декември 2001 година е обявен за ден на национален траур. Два дни по-рано, на 21 декември 2001 г. при нещастен случай в столичната дискотека "Индиго" загиват 7 деца между 10 и 15 години, смачкани от тълпата. В 18.30 ч. около 600 деца напират да влязат в дискотеката. След минути вратите внезапно се отварят, под напора на тълпата 24 деца са смачкани, 7 от тях умират. Причината за смъртта е задушаване. Едно от децата умира на място, четири – по-късно в “Пирогов”, и две – в Първа градска болница.

2 септември 1997 година е обявен национален траур в памет на загиналите 11 миньора при експлозия в Бобов дол.
Рудник “Иван Русев”на мини “Бобов дол” се свързва с една от най-големите трагедии в България през 1997 година. На 1 септември 1997 г. в рудника избухва газ гризу, които убива единадесет миньори и ранява тежко още 18 техни колеги.

15 август 1995 година е вторият ден на национален траур за 14-те войника от транспортни войски в София.
На 11 август 1995 година при неизяснени и до днес обстоятелства късно вечерта на Околовръстното шосе в София катастрофира камион, в който изгарят 14 войници от трудови войски. Впоследствие се установява, че по камиона е стреляно, но така и не се открива от кого и защо.
Войниците са от поделение 58410 на Транспортни войски. Смъртта ги застига на връщане от строителен обект "Манастирски ливади" към базата им в Обеля. Товарният камион ГАЗ 53А, с който се движели, се удари в трактор Т-150, собственост на "Агромеханизация" ЕООД, село Белчин, Софийско, и се запалва.
Впоследствие експертите установяват, че газката с войниците се е движела с около 60 км/ч, а тракторът с около 30 км/ч, като относителната скорост при удара между двете машини е била в границите на 80–90 км/ч. След удара избухва пожар, който овъглява почти на място войничетата, като единствен оцелява изхвърчалият от каросерията редник Кръстьо Дунчев, намерен впоследствие в канавката от пристигналите пожарникари.

25 декември 1990 година е траурен ден за загиналите 10 военнослужещи в река Върбица. Край Момчилград талазите на придошлата река Върбица поглъщат екипажите на два танка и няколко бойно-транспортни машини. 10 души са удавени и седем полуживи, са настанени в момчилградската болница.

Молитви за покойниците

"Той не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи" (Лук. 20:38).
"Бог не е Бог на мъртвите, но на живите" (Мат. 22:32)
"Милост искам, а не жертва" (Мат. 9:13).
"Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани" (Мат. 5:3).
"Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост" (Сир. 7:36).

Като християни всички ние вярваме във Възкресението на Господа Иисуса. Той за това възкръсна: за да възкреси и нас, да ни дари вечния живот, за който сме създадени. "Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта Си смъртта победи и на ония, които са в гробовете, живот подари", възпява Църквата.

Един ден и нашите покойници и всички починали в Христа ще възкръснат за вечен живот, както казва свети апостол Павел в Посланието си до римляните: "Ако пък сме умрели с Христа, вярваме, че и ще живеем с него”.

Според думите на Спасителя умрелите не умират в истинския смисъл на думата, а преминават при смъртта си от земния във вечния живот. Къде са душите им след смъртта и в какво състояние се намират те до възсъединяването на мъртвите?
Съгласно със Свещеното Писание и Св. Отци ние вярваме, че веднага след смъртта на телата душите отиват в отвъдния свят и продължават там съзнателния си живот. Иисус Христос ясно е казал: душите на праведниците се намират в мястото на радостта, където живеят, чувстват и мислят, а душите на грешниците са в мястото на мъката, където страдат, разбират ужасното си състояние и напразно скърбят за пропиляното на земята време, прекарано в грехове.