Червената манифестация: Пропагандният образ на 1 май

Празникът произхожда от работническото движение в края на 19-ти век, когато работници в САЩ започват масови протести с искане за 8-часов работен ден. Кулминацията е на 1 май 1886 г. с протестите в Чикаго, които прерастват в т.нар. Кървави събития на площад Хеймаркет.

В социалистическите и комунистическите страни, включително Народна република България, 1 май се честваше официално и тържествено, с паради, речи и манифестации. Той беше символ на работническата солидарност, борбата за права и върховенството на труда в обществото.

За комунистическата идеология, трудът е основна ценност и работническата класа – водеща сила на социализма. Затова 1 май се превръща в централен идеологически празник.

След падането на комунистическите режими, в много страни от бившия Източен блок, включително България, празникът запазва официалния си статут, но идеологическото му съдържание е сведено или трансформирано в по-общо отбелязване на правата на работещите.

Основни пропагандни функции

В комунистическата пропаганда 1 май служи за прослава на работническата класа. Работникът и трудещият се са издигнати в култ: „Класата на бъдещето“, „гръбнак на социализма“.. Празникът представя социализма като система, в която работниците управляват и живеят достойно.

Използва се и за легитимация на комунистическата власт. Масовите манифестации, речи, лозунги и портрети на партийни лидери създават образ на национално единство около партията. Култът към Тодор Живков често заема централно място в честванията след 1960-те.

Служи и за демонстрация на икономически и социален „напредък“. Плакатите, лозунгите и репортажите по медиите представят успехи в индустрията, селското стопанство и образованието. Пример: „Социализмът побеждава!“, „Все по-добър живот за трудещия се!“

През онези години 1 май е още инструмент за мобилизация и контрол. Участието в манифестациите е почти задължително – работници, ученици и студенти са организирани по учреждения. Несъгласието се възприема като антидържавно поведение.

1 май служи и за контраст със „западния капитализъм“. Социалистическата пропаганда използва празника, за да противопостави социалната сигурност в Източния блок на „експлоатацията на работниците“ на Запад.

След краха на комунизма, празникът губи официалната си идеологическа тежест, но остава неработен ден. В България 1 май все още се отбелязва като празник на труда, макар и с далеч по-слабо участие и без задължителната официозност.

Бунтовете на Хеймаркет

Бунтовете на Хеймаркет са ключово събитие в историята на работническото движение, случило се на 4 май 1886 г. в Чикаго, САЩ.

През 1880-те години в САЩ работниците се борят активно за 8-часов работен ден. На 1 май 1886 г., синдикатите и леви организации обявяват национална стачка, обхванала стотици хиляди работници в много американски градове. В Чикаго напрежението е особено силно, тъй като градът е индустриален център с активни анархистки и социалистически групи.

На 4 май 1886 г. се провежда митинг на площад Хеймаркет (Haymarket Square) в Чикаго – мирен протест в подкрепа на стачкуващи работници от завода McCormick, където ден по-рано полицията е открила огън по демонстранти и убила няколко души. Протестът е мирен до края, когато към тълпата се приближава полиция, за да я разпръсне.

Избухва бомба. Някой (който така и не е разкрит) хвърля бомба по полицаите. Един полицай умира на място, други по-късно от рани. Полицията открива стрелба по тълпата, загиват и демонстранти, и полицаи.

Властите арестуват 8 анархисти, повечето от които не са били на мястото на инцидента. Процесът е широко критикуван като фарс, мотивиран политически. Няма преки доказателства, че обвиняемите са хвърлили бомбата. През 1887 г. 7 са осъдени на смърт, 4 са екзекутирани, 1 се самоубива в затвора. Останалите по-късно са помилвани.






Събитията на Хеймаркет се превръщат в символ на борбата за работнически права и в трагичен пример за политическа репресия. През 1889 г. Вторият интернационал решава 1 май да бъде обявен за Ден на труда в чест на „мъчениците от Хеймаркет“. В комунистическата и социалистическата пропаганда те се представят като герои на световната работническа класа.

ФрогНюз