Свети Атанасий, наречен Велики заради голямата му ученост и заслуги за преборването на ереста на Арий, е роден в края на III век в Александрия, Египет. Участвал като млад дякон заедно с Александийския архиепископ Александър в Първия вселенски събор през 325 г. и се отличил с познанията си, и с умението да защищава християнството. По-късно бил избран за архиепископ на Александрия. Но заради подкрепата на арианството от властта Атанасий на няколко пъти бил прогонван. Участвал в Сердикийския събор - в днешна София през 343 г. срещу арианите. Оставил е блестящи богословски съчинения, които и днес се изучават.

Традиции, обичаи и поверия за Атанасовден

Според народните вярвания Свети Атанас е властелин на снеговете и ледовете. Облечен с копринена риза и яхнал бял кон, той отива в планината и се провиква: "Иди си, зимо, идвай, лято!" Затова и празникът е известен и като Среди зима.

Атанасовден, както и Антоновден, се почитат като професионални празници на ковачите, железарите, ножарите и налбантите, защото се вярва, че двамата светии са братя-близнаци и са били ковачи.

На Атанасовден по традиция се заколва черно пиле или кокошка. Готви се с ориз и се раздава на съседи и близки. Перата се запазват, защото се вярва, че те притежават лечебна сила. 

Днес няма да знаем какъв цвят са били пилетата, продавани в магазините и търговските вериги, но няма проблем да се сготви с ориз. Именниците имат пълна свобода да проявят въображение и да посрещнат гости с каквото са намислили. Празникът е празник, а българите знаят как да се веселят.

Празник имат всички, които носят имената Атанас (безсмъртен), Атанаска, Наска, Наско, Начо, Таню, Таньо, Тинка. 

***

18 януари е обявен за Международен ден на снежния човек

На 18 януари се празнува международния ден на снежния човек. Идеята за рождения ден е на германския колекционер Корнелиус Граетц. Датата е избрана, защото единицата символизира метлата, а осмицата – тялото на снежния човек.

Сведенията за създаването на първия снежен човек остават твърде неясни и непълни. Въпреки това Боб Екстайн, автор на книгата „Историята на снежния човек“, споменава за наличието на подобни снежни скулптури още от средновековието. Той се позовава на различни изображения намерени в европейски музеи, галерии и библиотеки. Най-ранните сведения за наличието на снежен човек, които Екстайн успява да намери са в библиотеката „Koninklijke“ в холандския град Хага в творбата „Book of Hours“, която датира от 1380 г.

Снежният човек е радост за децата и мили спомени у възрастните

Снежният човек има специално място в спомените на всеки българин от неговото детство. Не е ясно, кога по нашите земи се е появил, но няма дете, което да не се радва на сенга и възможността да направи свой снежен човек. 

Поетесата Калина Малина ни е дарила стихотворението "Снежният човек":

Като пух е нежен

този сняг и мек.

Дружно правим снежен,

ей такъв човек.

О, как гледа зорко

с въглени — очи!

На лицето — морков

вместо нос стърчи.

Гледайте го! Вперил

поглед и мълчи!

Слънце, а трепери!

Страх го е… Личи.

Мълком той се стяга,

готви се за път

Кани се да бяга

в някой горски кът.

Ще се понадигне

като падне мрак.

Но дали ще стигне!

Сам! С едничък крак!…