Но, докато на границата се говори за сигурност, друг въпрос остава болезнено отворен – „Петрохан“.
Случаят, който разтърси обществото, доведе до смъртта на хора. Убитите не са статистика, нито абстрактна тема за анализ. Те са конкретни човешки съдби. И именно тук обществото очаква отговорност, яснота и позиция.
Къде е вътрешният министър по този казус? Какви проверки са разпоредени? Има ли пропуски? Ще има ли персонална отговорност? Ще бъдат ли направени промени, ако са допуснати слабости?
В момент, когато доверието към институциите е разклатено, публичните появи имат символично значение. Но символите не са достатъчни. Обществото очаква конкретика. Очаква действия. Очаква обяснение как се стигна до трагедията и какво ще бъде направено, за да не се повтори.
Сигурността не е само охрана на граници и контрол на потоци. Сигурността означава държавата да реагира навреме, да предотвратява, да поема отговорност. А когато има жертви, мълчанието тежи повече от всяка официална визита.
„Петрохан“ постави въпроси за държавността и за реакцията на институциите. Докато те не получат ясен отговор, всяка демонстрация на „стабилност“ звучи непълна.
