ДАЗД се самосезира за насилието над ученици

Случаите на деца, които се отразяват и обсъждат широко от медиите изискват предприемане на мерки за закрила на децата от въвличане в дейности, които биха имали негативни последици за тяхното физическо, умствено, нравствено и социално развитие. Поради своята неопитност и стремеж към подражание на възрастните, децата са една уязвима аудитория и затова съществуват международно признати стандарти за тяхната допълнителна защита от неподходящо и/или вредно медийно съдържание.

В тази посока ДАЗД, заедно със Съвета за електронни медии разписаха Критериите за оценка на съдържание, което е неблагоприятно или създава опасност от увреждане на физическото, психическото, нравствено и/или социално развитие на децата, съобщиха от ДАЗД.

Този документ прецизира прилагането на законовите разпоредби по отношение на децата от страна на журналистите и радио-телевизионните оператори в страната. Въпреки съществуването на критериите, посочени по-горе, и разбирането на по-голямата част от журналистическата и медийна общност, че децата са специфична група, която се нуждае от допълнителна защита, твърде често при отразяване на конкретни случаи на деца в медиите тези правила се нарушават.

При оповестяването от медии на прояви на деца не следва да се посочват лични данни за тях, включително техните образи, за да не бъдат идентифицирани (особено когато се отнася за случаи на насилие върху деца или конфликтни семейни отношения), поради риска от повторна виктимизация, стигматизация, трудно предвидими негативни последствия в дългосрочен ефект върху развитието на детето и създаване на негативни нагласи по отношение на него, включително при неизяснени обстоятелства, предмет на съдебно разследване. Това в пълна сила е валидно както за децата, които са жертви на насилие или злоупотреба, но също така и за децата, за които се предполага, че са извършили насилие, противообществена проява, престъпление.

Чрез чл. 16 от Конвенцията на ООН за правата на детето се гарантира правото на всяко дете да бъде защитено срещу произволна или незаконна намеса в личния му живот, семейство, дом или кореспонденция, както и срещу незаконно посегателство срещу неговата чест и репутация. Член 16 трябва да се прилага към всички деца без дискриминация. В случаите на деца, заподозрени или обвинени в нарушаване на наказателния закон, разпоредбата на чл. 16 гарантира зачитане на правото на личен живот и неразгласяване на лични данни на всички етапи на следствието и процеса. Комитетът по правата на детето в свои коментари по въпроса е заявил, че „Личният живот на детето трябва да бъде напълно защитен на всички етапи на делото, включително по отношение на незаконни записи и възможно разгласяване от медиите“.

Този основен принцип е заложен и в чл. 11а, ал. 1 от Закона за закрила на детето, където е регламентирано, че „сведения и данни за дете не се разгласяват без съгласието на неговите родители или законни представители освен в случаите по чл. 7, ал. 1. Същото се отнася и за деца, с предприета мярка за закрила, като в тези случаи разгласяване на сведения и данни се осъществява само с изричното становище на органа, предприел мярката за закрила, а именно – дирекция „Социално подпомагане“. Мерките за закрила, по смисъла на Закона за закрила на детето изброени в чл. 4, ал. 1, могат да бъдат: настаняване на детето в семейство на близки или роднини; в приемно семейство; в услуги от резидентен тип – такива са център за настаняване от семеен тип, кризисен център и др.; специализирани институции – например дом за деца, лишени от родителска грижа. Когато детето е навършило 14 години, се взема и неговото съгласие за разгласяване на сведения и данни.

Сведения и данни за личността на дете, съгласно §1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето представлява всяка информация за детето по смисъла на Закона за защита на личните данни. Съгласно чл. 2 на същия, лични данни са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци. В Закона за защита на личните данни е дадена легална дефиниция на „специфични признаци“ – такива, свързани с физическа, физиологична, генетична, психическа, психологическа, икономическа, културна, социална или друга идентичност на лицето, като тук се включва и образът на дете, възпроизведен върху всякакъв носител.

С оглед предприемане на последващи действия, целящи гарантиране правото на детето, във връзка със закрилата на личността му, съгласно разпоредбата на чл. 11а от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.), Държавната агенция за закрила на детето извършва проучване за установяване на административно нарушение по чл. 45, ал. 12 от Закона за закрила на детето.