Реклама / Ads

4| 2660 |07.07.2021 НОВИНИ

Детелин Димитров: Триморието – икономически напредък и трансгранично партньорство

.
Инициативата „Три морета“ представлява платформа на силна политическа подкрепа за свързано икономическо развитие, трансгранично и регионално сътрудничество на държавите, разположени в триъгълника между Балтийско, Адриатическо и Черно море.

В края на мандата на Комисията Барозу се появяват съмнения, че ЕС може да функционира като единен организъм, поради различията в икономическото, социално и демократическо развитие на т. нар. Стара и Нова Европа. Сред старите страни членки се появяват настроения, дефинирани като умора от разширяването, а в неправителствените среди се излъчват пробни тези, като „Европа на две скорости”.

В началото на Комисията Юнкер става ясно, че тази ЕК няма да бъде в състояние да предложи по време на своя мандат членство на страните от Западните Балкани. Немската дипломация успя да се справи блестящо, като със стартирането на Берлинския процес върна надеждите на шестте страни от Западни Балкани /ЗБ/ за европейска интеграция, но и опасенията сред по-малките държави от групата за създаване на нова мини Югославия, в която отново да доминира Белград. Критичен поглед беше отправен не само към идеята за т. нар. мини Шенген, но и към възможността за ново капсулиране на региона на ЗБ, повод за което дадоха и предложените инфраструктурни проекти в областта на транспорта и енергетиката, които бяха насочени вътре в региона, но не и към съседните на ЗБ страни и свързаността им с ЕС.

Изоставането на Централна и Източна Европа в изграждането на развита и устойчива трансгранична енергийна, цифрова и транспортна инфраструктура, оставят региона твърде силно зависим от Русия и Китай за реализация на техните стратегически енергийни и икономически цели.

Вътрешните противоречия и колебания в ЕС бяха доловени от Китай, който мигновено се възползва от ситуацията, лансира и разшири доктрината си за външноикономическа експанзия „Един пояс, един път” към Централна и Източна Европа, а с дългосрочните концесии на пристанища Пирея и Солун, сложи крак и в Южна Европа и Източното Средиземноморие. Китайската инициатива беше доразвита във формат „16+1”, като на страните от ЦИЕ беше предложено финансиране от китайската EXIM Bank на трансгранични инфраструктурни проекти, като скоростни влакове, магистрали и др., които по правило заобикаляха директивите на ЕС за прозрачност на обществените поръчки.

Русия също видя своя шанс за разширяване на своето влияние, с енергийните си проекти „Северен поток-2” и „Турски/Балкански поток”, с което разшири традиционно добрия си прием в Сърбия и Република Сръбска в Босна и Херцеговина. Това предизвиква колебания в европейската интеграция и разногласия в трансатлантическото сътрудничество, включително чрез използването на целенасочени хибридни атаки, енергиен натиск и износ на авторитарни идеи.

В тази среда на единство и противоречия се появи необходимостта от нови идеи за развитието на Централна и Източна Европа с цел ускорено развитие за наваксване на изоставането и догонване в развитието на страните от Стара Европа. Импулс за търсене на нови формати на сътрудничество и развитие беше дадено през 2014 г. с доклада „Завършването на Европа“ (Completing Europe) на Атлантическия съвет САЩ, с фокус върху неравенството в развитието на Европа. Това дава идея на полския президент Анджей Дуда, подкрепен от президента на Хърватия Колинда Грабар-Китарович, за създаване на инициатива за ускорено развитие на страните от ЦИЕ, която да допълва, а не да се конкурира с ЕС. Обявена през 2015 г., Инициативата „Три морета” намира все повече привърженици сред авторитетните политически и делови кръгове от ЦИЕ, Европа и света.

Понастоящем в Инициативата „Три морета“ членуват 12 държави от Централна и Източна Европа, членки на ЕС, а именно Австрия, България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Хърватия и Чехия.

Териториалният обхват на държавите участнички в инициативата включва над 30% от площта на Европейския съюз с приблизително 20% от населението му, но едва с 10% от общия Брутен вътрешен продукт на ЕС. За съжаление съветско-комунистическото наследство остави този стратегически регион със значителен инфраструктурен дефицит, особено по линията север-юг. Оценява се, че разликата между Западна и Източна Европа в инвестициите в инфраструктура, енергетика и дигитализация през годините е достигнала стойност от 1500 милиарда евро. Въпреки наличието на остаряла или амортизирана инфраструктура и липса на достатъчно инвестиции, потенциалът за растеж на региона се оценява на поне с 50% по-висок от средния за ЕС. Посредством инициативата „Три морета” страните от Централна и Източна Европа, чрез усъвършенстване на транспортната, енергийна и дигитална свързаност, се стремят да постигнат ускорено социално и икономическо сближаване със Западна Европа.

Основна цел е продължаване процеса на консолидация на Инициативата „Три морета“ като платформа за сътрудничество, насочена към засилено сближаване и конвергенция в рамките на ЕС, като едновременно се развива и нейното стратегическо трансатлантическо измерение.

По време на третата среща на високо равнище на Инициативата (17-18 септември 2018 г., Букурещ), бе обявено намерение за създаване на Инвестиционен фонд, който да финансира одобрените проекти предложени от страните-участнички в Инициативата. България предложи четири проекта за финансиране от Фонда: възстановяване на проектните параметри на железопътната линия Варна-Русе, изграждане на магистрала „Черно море“ (Варна-Бургас); тунел под прохода „Петрохан“ и разширяване на подземното газово хранилище „Чирен”. На срещата в Букурещ бе стартиран и нов формат на сътрудничество на САЩ с държавите-членки - Партньорство за трансатлантическо енергийно сътрудничество (Partnership for Transatlantic Energy Cooperation). България работи активно във всички срещи на този формат. /БГНЕС/

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. 2| 2939 |26.06.2021 Димитър Димитров: Сагата между ЦИК и „Сиела Норма“ още не е приключила . 3| 2754 |09.06.2021 Мартин Димитров: Внимателно трябва да бъдат одитирани машините за изборите . 1| 3322 |30.05.2021 Григор Димитров: След като съм се отказал – зле . 9| 6947 |31.05.2021 Мартин Димитров: За 10 години при ГЕРБ изоставаме по доходи с 33% от Румъния и 147% от Гърция

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads

БЛОГОВЕ