Дисбаланс на пазара на труда: Икономиката иска едно, училищата дават друго

Индексът измерва доколко планираният прием в професионалните направления съответства на структурата на заетостта на хората с професионална квалификация в различните сектори на икономиката. По-високите стойности показват по-добро съвпадение между образователната система и пазара на труда.

Данните очертават сериозни разлики между отделните области. Най-високи резултати отчитат Разград – 68,2 точки, Добрич – 64,8 точки и Русе – 63,8 точки. Общото между тях е силното присъствие на селскостопанския сектор, където предлаганото обучение по-лесно намира реализация на местния пазар на труда.

На другия полюс са Габрово – 30,1 точки и Смолян – 28,3 точки. Там се наблюдава свръхприем в направления, които не отговарят на нуждите на местната икономика, включително в част от IT специалностите, докато индустрията изпитва недостиг на кадри.

София се нарежда на осмо място. В столицата е налице добро съответствие в ИКТ сектора, но приемът в строителство и транспорт остава под реалното търсене на пазара на труда.

Шест основни сектора концентрират над 60% от всички ученици в професионалното образование – селско стопанство, преработваща промишленост, строителство, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство, както и информационни и комуникационни технологии.

Анализът отчита сериозни несъответствия. В селското стопанство, например, се обучават 7% от учениците, при 4% заети в сектора. В преработващата промишленост работят 34% от хората с квалификация, но едва 13% се обучават за него. В строителството заетите са 8%, при 4% прием, а в транспорта работят 12%, а приемът е под 3%. В хотелиерството и ресторантьорството приемът достига 15%, при 8% заетост.

Според ИПИ тези данни показват наличието на специалности, които реално не се търсят на пазара на труда, но продължават да заемат значителен дял от приема. Част от тях са остарели или твърде общи като профил, а други се поддържат заради по-ниските разходи за обучение.

Изводът на изследването е, че професионалното образование често е насочено към запълване на учебни места, а не към реални нужди на бизнеса.

Сред препоръчаните мерки са по-прецизно планиране на приема според регионалната икономика, разширяване на дуалното обучение, засилване на общообразователната и технологична подготовка, както и по-добро кариерно ориентиране на учениците. Експертите предупреждават, че без реформи разминаването между образование и пазар на труда ще се задълбочава, като ще се отразява негативно върху производителността, икономическото развитие и регионалния растеж.