Дойде ли време за Истината и имаме ли сили и желание за нея?

За да узнаем в какво положение е Истината в България, трябва да сме наясно, че никой не носи отговорност за Лъжата. Това прави нещата малко по-сложни, отколкото ни се иска. Но дали наистина искаме да знаем?

Има различни притчи, разкази, приказки и конспиративни теории за истината.

В една от старите класически истории се говори за човек, който тръгнал да търси Истината. Обикалял непознати земи, пребродил планини и морета. След години премеждия, в тъмна и страховита гора, нейде на края на света, той попаднал на схлупена колиба. Пред нея прегърбена старица, с набраздено от бръчки лице, седяла на малко столче и мърморела тихо. „Добър ден“, - поздравил пътникът. „Търся от години истината, обиколих цялата земя… Можете ли да ми помогнете?“

Старицата го погледнала и се усмихнала: „Аз съм тази, която търсиш“. Мъжът се стъписал и не скрил разочарованието си: „Но какво ще кажа на хората, когато ме попитат как изглежда Истината?“ Жената се усмихнала отново: „Кажи им, че съм млада и красива“.

Български вариант-1: Когато грозната старица казала, че тя е Истината, мъжът замахнал с тежката тояга, на която се подпирал и разбил главата й като презрял пъпеш. „Истината – друг път!“ – промърморил и поел ядосан обратно.

Български вариант-2: Умореният пътник приседнал до Истината, въздъхнал тежко и попитал: „Щом ти си тази, която търся, кажи ми какво точно се случва в страната ми?“ И възрастната жена занареждала: „Според едни протестите са организирани от тях. Според други – са спонтанни. Трети са убедени, че става дума за провокации и метеж. Четвърти са учудени, че толкова много млади хора са на площадите, а не в чалготеките. Има и такива, за които протестите са микс от бизнес и политика – отровно смути. За МВР протестите са това, което им наредят отгоре. Отгоре твърдят, че само те знаят истината за протестите. За протестиращите положението е: Така повече не може. За чужденците истината е, че нещо се случва в България. За българите истината е, че има протести, защото нищо хубаво не се случва… Всеки ще твърди, че казва истината“.

„Чакай, чакай“, - скочил човекът. „Всичко това съм го чувал милион пъти. Искам чистата Истина“. „Трябва сам да избереш от изброеното. И да поемеш отговорност за избора“, отвърнала старицата и си наляла нещо силно в глинена чашка. Може и така да му се е сторило.

Вторник е, 2 декември 2026 година. Идва Никулден, купуват се риби. После Бъдни вечер и Коледа. След тях - Нова година. Радев пише новогодишно слово с мисъл за залпа на „Аврора“. Ще се заредят след това Васильовден, Йордановден, Ивановден, Атанасовден, водното хоро ще напълни репортажи, ще почнем да смятаме в евро, „копейките“ ще бълват срещу ЕС и НАТО. Много вино ще бъде изпито, много мезета и блажно ще погълне народът.

Когато празничната суматоха отмине, ще усетим първия полъх на Пролетта. И тогава ще се появи скитникът, издирвал Истината, и ще ни каже, че тя е млада, красива и умна. И че всеки може да я открие в себе си, ако е свободен.

Младите ще хукнат към хоризонта и ще оставят нас, предишните, да въздишаме за онова, което не успяхме да довършим. Защото ни беше страх, защото се колебаехме, защото не възроптахме, когато ни обясняваха, че Лъжата е самата Истина.

Българската дума на 2026-а ще е Пролет. Запомнете.

Огнян Стефанов