Досиетата на Епстийн: Защо разкриването им е толкова важно?

Случаят е политически чувствителен за президента. Месеци наред той беше под натиск от собствените си избиратели и от опонентите си заради подозрения, че администрацията му крие информация за връзките на Епстийн с публични личности и за обстоятелствата около смъртта му през 2019 г., обявена за самоубийство, пише Ройтерс.

По данни на агенцията Тръмп първоначално се е противопоставил на закона и е предупреждавал, че публикуването на вътрешни разследващи документи може да създаде опасен прецедент за президентската институция. След като стана ясно, че текстът ще бъде приет с голямо двупартийно мнозинство, той промени позицията си и го подкрепи.

Президентът приветства приемането на закона в социалните мрежи. Според него публикуването на материалите ще разкрие „истината за определени демократи и техните контакти с Джефри Епстийн“. Той обвини Демократическата партия, че използва скандала, за да омаловажи успехите на неговото управление.

Министърът на правосъдието Пам Бонди потвърди, че ведомството ще се придържа към изискванията на закона. Част от документите обаче могат да останат засекретени – законът позволява да бъде скрита информация, която съдържа лични данни на жертвите или би застрашила текущо разследване.

Миналата седмица по нареждане на Тръмп беше открито ново разследване, насочено към няколко демократи, свързани с Епстийн, което може да послужи като основание за ограничаване на достъпа до част от материалите.

Данните от последното проучване на Reuters/Ipsos показват широко обществено недоверие към начина, по който администрацията се справя със случая – едва 20% от американците одобряват действията на президента по темата. Седем от всеки десет смятат, че правителството крие информация за клиентите на Епстийн.

Какво всъщност ще бъде публикувано?

Министерството на правосъдието трябва да разкрие документите от дългогодишното разследване срещу Джефри Епстийн. Архивът съдържа вътрешни доклади, кореспонденция, записки от разпити и материали от различни следствени етапи. Обемът е огромен – десетки хиляди страници.

Но въпреки закона не бива да очакваме пълна прозрачност. Министерството има право да задържи информация за жертвите и данни, които могат да „навредят на текущо разследване“. Това означава, че публикацията може да бъде частична.

Може ли Министерство на правосъдието на Съединените щати да задържи голяма част от архива?

Да. Законът им дава възможност да го направят напълно легално.

Особено важен момент е, че миналата седмица президентът Тръмп разпореди ново разследване, насочено към демократи, свързвани с Епстийн. Самото съществуване на това разследване позволява на министерството да класифицира част от документите като „чувствителни“ и да ги държи недостъпни.

Няма механизъм, който гарантира, че всичко ще бъде разкрито.

Ще има ли „пушещ пистолет“?

Вероятността е малка.

Разследването около Епстийн е старо, голяма част от ключовите материали са разгледани преди години, а някои съдилища вече са отказвали да разсекретят определени документи.

По-вероятно е да видим компрометиращи контакти, неудобни имейли, етични и морални казуси, но не задължително престъпления.

Скандали – да. Нови обвинения – по-скоро не.

Ще бъде ли използвана информацията политически?

Почти сигурно – да.

Самият Тръмп вече представи закона като инструмент за разкриване на „истината“ за демократите. Има риск информация, вредна за демократите, да бъде публикувана първо, информация, засягаща републиканци или самия Тръмп, да остане блокирана с аргумент „текущо разследване“.

Това може да превърне публикуването в инструмент за политическа битка, а не за прозрачност.

Какво означава това за самия Тръмп?

Отношенията му с Епстийн са документирани, но няма доказателства за негово участие в престъпления. Все пак въпросът кога и защо връзката им е прекъснала остава неясен, архивът може да съдържа вътрешни бележки, които да го засягат, общественото внимание към неговото име ще бъде силно.

Това поставя Тръмп в уникална позиция: подписва закон за публикуване на документи, които могат да го компрометират политически.

Какъв е най-реалистичният сценарий?

Най-вероятно ще видим големи масиви документи, но с обширни заличавания; селективно публикуване на материали, които могат да бъдат използвани политически; много малки разкрития, които ще генерират медиен шум; продължаващо съмнение дали архивът е публикуван изцяло.

Малко вероятно е да има един голям пробив. Много по-вероятно е да има серия от малки скандали, които ще се разтеглят във времето.