Достоен край: Франция на път да приеме един от най-строгите закони за евтаназия в Европа

Този дългоочакван пакет законодателни мерки за края на живота бе забавен след решението на президента Еманюел Макрон да разпусне парламента миналата година. Във вторник депутатите трябва да гласуват и по по-малко спорен законопроект, който утвърждава правото на палиативни грижи.

И двата гласа са само началото на дълъг парламентарен процес — текстовете трябва да преминат през Сената и след това да се върнат за второ четене в Националното събрание. Това означава, че законите едва ли ще влязат в сила преди следващата година.

Правителството описва закона за правото на умиране като „етичен отговор на нуждата от подкрепа на болните и страдащите“, подчертавайки, че той не представлява „ново право или свобода, а баланс между уважение и лична автономия“. Проектът ще позволи на медицински екип да реши дали пациентът има право да получи смъртоносно вещество, ако е изразил желание за това. Пациентите ще могат сами да го приемат или да им бъде приложено от медицинска сестра или лекар, ако физическото им състояние не позволява да го направят сами.

За да се възползват от тази възможност, пациентите трябва да отговарят на редица строги условия: да са над 18 години, да имат френско гражданство или постоянен адрес и да страдат от „тежко и нелечимо, животозастрашаващо, напреднало или терминално заболяване“, което е „необратимо“.

Заболяването трябва да причинява „постоянни, непоносими физически или психически страдания“, които не могат да бъдат облекчени чрез лечение, а пациентът трябва да е в състояние да „изрази свободно и информирано“ желанието си за прекратяване на живота.

Във Франция този законопроект се нарича „закон за края на живота“ или „помощ при умиране“, а не „асистирано самоубийство“ или „евтаназия“. Очаква се подкрепа от центристките депутати на Макрон и левицата, докато представители на дясното и крайнодясното вероятно ще гласуват против.

Всички парламентарни групи имат свободата да гласуват според личните си убеждения. Евтаназията е деликатна тема във Франция — страна с дълбоки католически традиции.

Премиерът Франсоа Байру, който е дълбоко вярващ католик, заяви, че има „въпроси“ и би се въздържал, ако беше депутат. Макрон обаче посочи още миналата година, че страната има нужда от това законодателство, защото „има ситуации, които не могат да бъдат приети човешки“.

В момента във Франция е разрешена пасивната евтаназия — например спирането на изкуствена поддръжка на живота и дълбоката седация преди смъртта. Но пациентите, които търсят активни опции за край на живота, нямат избор освен да пътуват в други страни, където евтаназията е легална.

Активистите за правото на умиране приветстват закона, макар да го описват като сравнително скромен. „Това е първа крачка, която ще е важна за всичко, което предстои“, казва Стефан Джемани от асоциацията ADMD.

„Очакваме го с десетилетия. Надяваме се Франция постепенно да се доближи до останалите европейски държави“, допълва той. „Принуждаването на хора да пътуват до Белгия или Швейцария и да плащат по 10-15 хиляди евро — това е несправедливо.“

Социологическите проучвания показват, че повечето французи подкрепят асистираното умиране, но страната остава по-бавна в легализирането му в сравнение с много европейски съседи.

В други държави, като Холандия и Белгия, активната евтаназия и асистираното самоубийство са законни от 2002 г. при сходни условия. Австрия легализира асистираното самоубийство през 2022 г., а Испания прие закон през 2021 г., позволяващ евтаназия при сериозно и нелечимо заболяване.

Португалия де криминализира евтаназията през 2023 г., но мярката още не е влязла в сила заради обжалване пред Конституционния съд.

В Обединеното кралство парламентаристите също обсъждат закон за асистирано умиране — в Англия и Уелс бе приет първият вот за легализиране при пациенти с очаквана продължителност на живота под шест месеца.