Доц.Иво Инджов пред Фрог: Европрезидентът не видя протестите „под прозорците“ му в София

Един час след официалното откриване на българското председателството на ЕС в Народния театър написах в профила си във фейсбук: „Разбрахте ли сега? Евролидерите обичат "шопската салата, луканката" и "добрият ми приятел Бойко"(както казва Юнкер). А вие протестирате и търсите еврочадъра...“
Едно денонощие по-късно оставам на същото мнение.

Впечатлен съм, но и разочарован от кратката, оригинална, произнесена на добър български, но нищо не казваща реч на председателя на Европейския съвет Доналд Туск. Той рецитираше затрогващо „Отечество любезно как хубаво си ти...“ и подчерта, че сме наследници на Спартак... Ако влезем в театрално-пиарската му стилистика, можем веднага да се видим в битка с легионите на злото – та нали Туск направи и паралели на съдбата на Балканите с филмовата сага „Игра на тронове“. Но европрезидентът не видя или не пожела да види деветте граждански протеста „под прозорците“ му в София.

Вярно, Радев и Борисов поставиха малко по-различни акценти – първият върху „отбраната, миграцията, големите съседи на ЕС“, вторият върху Крим и Западните Балкани, макар че все пак каза, че през следващите шест месеца трябва да положат усилия „всеки българин да остане с усещането, че ЕС прави нещо за него“... Думи като „корупция“, „организирана престъпност“, „бедност“, „пропаст между бедни и богати“, с които големите западни медии асоциираха България навръх европредседателството й, не бяха споменати...

Е, днес Юнкер говори за българската корупция, но само за да омаловажи проблема.

В София стана ясно, че  ножицата между европейските елити, очевидно разтворили чадър над нашенските, и критично мислещите граждани, в случая българските, се е разтворила повече от всякога. Впрочем контрастът между церемонията в Народния театър и протестите в близост до него илюстрираха много добре, че елитарният и бюрократичен модел на ЕС, независимо дали той ще се развива на федерален и междунационален принцип, няма нищо общо с потребностите на обикновените хора.

Ако иска да има бъдеще, ЕС трябва да се демократизира, а гласът на гражданите да се чува много по-силно – не само по линия на Европейския парламент, а все повече чрез преки допитвания, демократични инициативи, уличен и медиен натиск и др. демократични форми.

Разбира се, това не значи, че България не трябва да си напише домашното по време на европредседателството. Приоритети като бъдещето на Западните Балкани и дигиталната икономика са важни и за целия ЕС, и конкретно за България. Да не говорим за втория кръг от преговорите за Брекзит и съдбата на следващия бюджет на ЕС. Но това са дългосрочни процеси, за които през следващите шест месеца София може да изпълнява само координираща роля. Друг е въпросът, че самите българските политици трябва да положат много по-големи усилия да разберат структурата и функционирането на ЕС. Бях потресен от резултатите от кратка анкета на Би Ай Ти в парламента – оказа се, че мнозина депутати не правят разлика между Съвета на ЕС, Европейският съвет и Съвета на Европа.

По другата важна политическа тема за деня – отхвърлянето на ветото на президента за антикорупционния закон, то беше очаквано. Очевидно управляващото мнозинство от ГЕРБ и Обединените патриоти и  подкрепилите ги ДПС и „Воля“ не споделят опасенията на президента, че законът създава опасност от политизиране на антикорупционната комисия, чиито членове ще се назначават и освобождават само от депутатите; че новият орган няма как да води борба с корупцията, защото няма разследващи функции; че има възможности от злоупотреба със СРС-та и нарушаване на човешки права.

Президентското вето беше подкрепено само от БСП. Волно или неволно, по този начин една от най-важните теми за българското общество позиционира отново от едната страна на барикадата президента и БСП. Не твърдя, че те ще обединят усилията си за сваляне на ГЕРБ от власт, но след демонстрирания през първите шест-седем месеца от мандата му стремеж да се държи на здравословна дистанция от издигналата го партия, Радев все по-често ще се оказва в един опозиционен фронт със социалистите. От което може да произлезе лидерски сблъсък кой да го ръководи...

Отхвърлянето на президентското вето с подкрепата на ДПС веднага след като БСП реши да внесе самостоятелно вота на недоверие срещу правителството – след неясната позиция на ДПС по него, показва за пореден път, че БСП няма стратегически партньор сред парламентарно представените политически сили. Няма такъв и сред структурите на гражданското общество, което е резултат от размитата й идентичност и избирателна опозиционност.

Така че никак не е ясно как БСП би могла да „изработи“ едни предсрочни избори, след края на европредседателството например, след като се намира в политическа изолация.

Аделина Делийска