Другарката Нинова смени хората на Петков в ДКК със свои. Така ли се управлява най-ефективно?
Опозиционни на новата власт сайтове започнаха да питат защо новите управляващи са се плъзнали без спирачки по тая линия и назначават свои роднини и приятели на високи управленски длъжности. Дали това е така със сигурност, можем да предполагаме. Но ако е вярно, то изниква логичният въпрос - това ли е промяната, която всички ние искаме, и която ония по високите етажи на властта ни обещаха. Едно е сигурно - ако започнеш да задаваш същите въпроси като “конструктивната опозиция в лицето на ГЕРБ”, нещата не отиват на добре…
Днешният сюжет се разиграва в ДКК, а в него главна роля има Корнелия Нинова. Знаете, лидерката на БСП, обвинявана от хора в лявото пространство в авторитарно управление на столетницата, набеждавана за случващото се в левия в. “Дума”, но избрана отново на председателския пост в БСП, а освен това министър на икономиката и вицепремиер в новата управленска конфигурация.
Дотук (почти) добре.
Сега същата тази Нинова реши да направи рокади в Държавната консолидационна компания, под чиято шапка са редица крупни държавни дружества като например ВЗМ “Сопот” и “Монтажи”. За промените се разбра вчера. Сменено е цялото ръководство, начело с изпълнителната директорка Ваня Караганева. Освободени са още Чавдар Христозов, Венцислав Димитров, Росица Бачева-Цветанова и Борислава Пенева.
Нинова посочи, че Караганева сама подала оставка, а впоследствие вицепремиерът и лидер на БСП решила да промени управленския състав изцяло. Мотивът - да се оптимизира работата на държавните дружества. Нинова преценила, че има нужда от изцяло нов състав на борда.
Тук е моментът да споменем и един скандал, случил се в ДКК неотдавна, в който бе замесена именно Ваня Караганева. Тя бе назначена на поста изпълнителен директор в края на ноември и е близка до премиера Кирил Петков. Караганева бе освободена обаче месец след като зае поста си, след като трима членове от Съвета на директорите на държавното дружество я обвиниха в куп незаконни и безотговорни действия.
Те разпространиха безпрецедентно съобщение, в което я обвиниха за серия еднолични решения, несъгласувани с борда. Сред тях бяха промяна на вече одобрен проект за извънсъдебно споразумение с “Дунарит“ за 50 млн. лв., смяна на банката, обслужваща дружеството, с такава, която не е издържала стрес тестовете на Европейската централна банка, както и разрешение ВМЗ да предостави изключителни права за продукцията си на частно лице. Самата тя отрече обвиненията. Още в същия ден служебната министърка на икономиката Даниела Везиева определи действията на Съвета на директорите като “добре подготвен компромат“ и поиска оставките на тримата членове на Съвета на директорите, гласували оставката на Караганева. Проверка започнаха даже от КПКОНПИ.
Търговският регистър отказа да впише освобождаването й заради неправомерно проведено събрание и така Караганева остана на поста си. До вчера.
Сега бордът на консолидационната компания е с изцяло нов облик. В новата управа влизат редица партийни активисти на БСП.
Таня Найденова - Митова ще бъде председател на съвета на директорите. Митова е бивш общински съветник в София от БСП. Смиляна Нитова - Кръстева става зам.-председател. Кръстева е бивш депутат на левицата от 42-то Народно събрание. За нов изпълнителен директор на дружеството се предлага Михаил Кумчев. Бащата на Кумчев е дълги години депутат от БСП. Ивайло Лилов също става част от борда в ДКК. Лилов е бил областен председател на БСП във Враца.
Промените към днешна дата още не са вписани в Търговския регистър.
Аз обаче имам няколко въпроса преди това - променяме ли нещо в държавата си, ако сменяме ръководството на ключови държавни институции със свои хора, без значение дали те отговарят на критериите за тези постове и без значение дали притежават необходимите компетенции?
Питам, защото сме свикнали години наред да гледаме един и същи филм. Питам, защото, ако и сега ще е така, предлагам да закриваме държавата, да си хващаме куфарите и да бягаме в чужбина. Защото на мен лично започва да ми писва. Започва да ми писва да се чувствам като Дон Кихот и да се боря с вятърни мелници. Защото явно от мен нищо не зависи.
Джесика Вълчева
Моля, подкрепете ни.