Две ядрени сили в дронова надпревара: Индия и Пакистан навлизат в нова оръжейна фаза

Макар двете ядрени сили да са използвали бойни самолети, ракети и артилерия в миналото, четиридневните сражения този май са първият случай, в който Индия и Пакистан използват безпилотни летателни апарати в мащабни бойни действия едни срещу други.

Боевете спряха след обявено прекратяване на огъня, постигнато с посредничеството на САЩ. Но според разследване на Reuters, базирано на интервюта с 15 служители в сферата на сигурността, анализатори и представители на индустрията от двете страни, Индия и Пакистан вече са въвлечени в открита надпревара с дронове.

Бърза милитаризация и масови поръчки

Индия планира да инвестира близо 470 милиона долара в дронове през следващите 12–24 месеца – почти три пъти повече от предвоенните нива, съобщава Смит Шах от Индийската федерация на дроновете. Това се случва на фона на одобрени 4,6 милиарда долара за спешни военни поръчки.

Военни източници в Делхи потвърждават, че част от тези средства са предназначени за бойни и разузнавателни безпилотни летателни апарати. Индийското министерство на отбраната организира изпитания и демонстрации с безпрецедентна скорост.

В същото време пакистанските военновъздушни сили също засилват усилията си за придобиване на дронове, за да избегнат риска от използване на скъпи изтребители. Докато Делхи разполага с около 36 френски изтребителя „Рафал“, Пакистан има едва 20 китайски J-10.

Турско-пакистанско сътрудничество

Исламабад задълбочава сътрудничеството си с Китай и Турция, особено в сферата на дроновата индустрия. Според пакистански източници, съвместно с турската компания Baykar, се сглобяват дронове YIHA-III, които могат да се произвеждат локално за 2–3 дни.

Пакистанските власти отказаха коментар, както и индийското министерство на отбраната и Baykar.

Според проф. Уолтър Ладуиг III от King’s College London, двете държави разглеждат дроновите атаки като начин да окажат военен натиск, без да предизвикат незабавно мащабна ескалация:

„Дроновете позволяват да се демонстрира решимост и да се постигнат видими резултати без риска от загуба на пилоти и скъпо оборудване“.

Най-ожесточените сблъсъци за века

Майските сражения – най-ожесточените през този век – започват след нападение на 22 април в Кашмир, при което загиват 26 души, основно индийски туристи. Делхи обвинява „терористи, подкрепяни от Пакистан“. На 7 май Индия отвръща с въздушни удари по цели в Пакистан.

На следващата вечер Пакистан изпраща между 300 и 400 дрона по цялата 1700-километрова граница на 36 различни точки, за да тества индийската противовъздушна отбрана.

Според индийски източници, част от тези дронове са YIHA-III, Asisguard Songar (турски) и Shahpar-II (пакистански). Много от тях обаче са свалени с противовъздушни оръдия от Студената война, модернизирани с нови радарни системи от индийската компания Bharat Electronics.

Индийският бригаден генерал от запаса Аншуман Наранг, специалист по дронове, казва: „Тези оръдия се оказаха десет пъти по-ефективни, отколкото очаквах“.

Дронове камикадзе и дронови примамки

Индия също използва израелски HAROP, полски WARMATE и местни дронове за точкови удари срещу военна и паравоенна инфраструктура в Пакистан.

Според пакистански източници, Индия е използвала голям брой HAROP – дронове-камикадзета, които се взривяват върху целта си. Пакистан ги е примамвал с фалшиви радари или е чакал да паднат под 3 000 фута, за да ги свали.

И двете страни твърдят, че са постигнали успехи с БЛА. Индия е поразила цели без риск за пилоти, докато Пакистан е използвал дронове за дискретен военен отговор, според Ладуиг.

Дронове: евтини, но уязвими

Въпреки загубите, и двете страни засилват производството. Според анализатора Майкъл Кугелман: „Технологията е евтина. Може да не внушава същия страх, както ракетите, но предава ясно послание“.

Индийските фирми, като NewSpace и ideaForge, инвестират в дронове с висока устойчивост на електронни атаки и прецизни удари.

Но големият проблем за Индия е зависимостта ѝ от китайски компоненти – магнити и литиеви батерии, използвани в дроновете. Според четирима индийски производители, Китай може лесно да прекъсне доставките, както го е направил с Украйна.

Според говорител на китайското външно министерство, Пекин спазва международните норми при контрола върху износ на продукти с двойна употреба.

„Диверсификацията на веригата за доставки е дългосрочен проблем,“ казва Шах. „Той не може да се реши за кратко време“.