Дзяк или изкуството да правиш списъци

В случая със списъка на хора, подкрепящи Гарелов за шеф на БНТ, картината е като нарисувана от професионален цивилен изкуствовед. Сравнително леви и сравнително десни са в един кюп. Такива, които уважавам и ценя, са заедно с емблемите на комерсиалната журналистика. И някъде много назад остава истинският проблем, който е в самия подход, наречен „списък“.

Който си е имал работа с цивилни изкуствоведи знае, че те умеят да поддържат контакти с целия спектър – не само ляво, дясно и център, но и с враждуващи интелектуалци. Да се легендират като миротворци и да потушават творчески конфликти. (Така навремето бях свидетел да се помирят Николай Генчев и Николай Хайтов за гроба на Левски, но не се получи.)

Списъкът е инструмент за влияние, защото всяко име в него носи своята тежест. Четейки го, хората си казват: „Аааа, щом Х го подкрепя, значи е ОК“. Или поне работещите с този инструмент си мислят, че хората ще си кажат така.

Правенето на списъци с интелектуалци, подкрепящи някого, би имало тежест, ако този някой е застрашен. Ако искат да го осъдят несправедливо. Да изгорят книгите му. Да не му дават да пише или да работи професията си. В наше време, когато държавните органи се ползват основно за мачкане на „врага“ (разбирай – на този, който не ти дава да си краднеш на воля), обединението на хора от различни сегменти на спектъра би имало смисъл, само ако е в защита на застрашен. Застрашен ли е Гарелов? Или е зстрашена БНТ?

Комичното е, че авторите на този списък малко са бързали и не са пипали прецизно. Владимир Чуков вече се обади, че не е питан. Пък и с неактуална биографична справка го включили.

Много бавно растем като общество. Мъчително бавно. Има си орган, който трябва да избира шеф на БНТ. Има си и някаква сравнително демократична и сравнително прозрачна процедура. Да, освен Гарелов до момента никой не е публикувал концепция, но кандидатите са длъжни да я представят в СЕМ така или иначе. Правейки списък в подкрепа на единия кандидат, ние казваме и на институцията, и на процедурата да си гледат работата. А иначе сме демократи.

И противниците на Гарелов, бидейки още по-големи демократи, анатемосват мислещите различно от тях. И си нямат представа, че това е наследство от Априлския пленум. Наднича той, наднича. Както иззад подобен манталитет, така и иззад списъците с интелектуалци. Дзяк! А ние си мислим, че живеем в други времена.

Разбира се, че не подкрепям Гарелов. Но не е той проблемът, а опитът да се манипулира един явен конкурс с разни ОФ-похвати.

Евелина Гечева- Трансмедия