Експерти: Малко й трябва на КТБ, за да се оздрави

Експертите са недоволни от това, че „независимият" регулатор отказва да се вслуша в каквото и да е. Вместо това, по думите им, решението за бъдещето на КТБ е хвърлено в ръцете на политиците, което не е характерно за една европейска държава.

Финансовите експерти, занимаващи се с проблемите на вложителите в КТБ, са разработили макроикономически модел, за да оценят последствията при евентуален фалит на банката. Иначе директните загуби, които ще са преки и косвени, са оценени на над 10 млрд. лв.

Използвайки световния опит и изследвайки 386 случая на банкови кризи и фалити, експертите стигат до извода, че една банка представлява системен риск, когато разходите за фалирането й са по-големи от разходите за оздравяването.

В този смисъл икономистите прогнозират, че поне 2 години подред Брутният вътрешен продукт ще бъде с 2,5% по-нисък. Стойността на кредитите ще се повиши и ще се дават много по-малко инвестиционни кредити. При блокиране на около 9 % от парите на българските граждани в една банка потреблението ще намалее с 1%. Това според експертите води автоматично до спад на инвестициите с 6 - 8 %.

Днес експертите, които се занимават с проблемите на вложителите в КТБ, са се срещнали с финансовия консултант ЕПИК, които представляват настоящи и бъдещи акционери в банката. БНБ е изискала от ЕПИК пълномощно, че представлява лицата и доказателство за наличие на средства в КТБ.

От ЕПИК са се срещали със служители на централна банка, но няма развитие по въпроса с оздравяването на КТБ, съобщи Вера Хундова, д-р на икономическите науки, експерт на КТБalive и на инициативната група на Вежди Рашидов.

Финансистите поставят въпроса за активите на КТБ (вкл. и на дъщерната банка „Виктория"), притеснени от това, че се сключват цесии (т.е договори, при които кредиторът отстъпва своите вземания и правата върху тях на трето лице). Те ще се обърнат официално към Министерството на финансите, Прокуратурата и БНБ и ще изискат от тях „изрично да заявят, че тези цесии ще влязат в сила само и единствено при фалит на банката, ако се стигне до това".

Хундова изрази и притеснението си от подхвърлянето на проблема от една на друга институция.

По думите й, на представителите на ЕПИК им е подсказано, че никакво решение не следва да очакват от БНБ и  въпросът е изцяло на правителството. Експертът се възмути, че БНБ и без това е абдикирала от ролята си на регулатор и на държавна институция.

Хундова укори Централната банка и за това, че не е оказала ликвидна подкрепа на КТБ. Тя се позова на проверките, направени до 30 юни на квесторите, които са показали много добра финансова позиция на банката с капиталова адекватност, която е по-висока с почти 3 пункта от изискваната в Европа.

Финансистът припомни изявление на подуправителя на БНБ Цветан Гунев, който категорично отрече банката да е била в капиталова пирамида. Характерното за пирамидата е, че на всеки 8 месеца капиталът или приходите в нея трябва да се удвояват, за да съществува тя. При случая на КТБ обаче експертите смятат, че това не се наблювава.

Вложителите настояват Прокуратурата да си свърши работата и да намери виновните за кризата в банката. Ако е необходимо, те предлагат да се наемат международни детективи и да се намерят всички пътища, по които са изтичали средства от КТБ.

Борис Михайлов - един от администраторите на фейсбук групата, смята, че сценарият, който БНБ разиграва 4 месеца е ясен и категоричен - те държат да има технически фалит на КТБ.

„В момента в банката има достатъчно наличности", убеден е Борис Михайлов и посочи, че кешовите наличности са в размер на около 1,7 млрд. лв. Според него е нужна съвсем малка ликвидна подкрепа от държавата, за да бъде оздравена банката буквално за няколко дни.

„От страна на политиците също не забелязваме държавническо отношение", порица Михайлов и попита кога ще започне работа парламентът, кога ще вземе решение за КТБ.

Липсата на реакция от страна на гражданите би довела и до други проблеми в страната, включително сериозна икономическа криза през зимата и засилване на недове.

Липсата на реакция от страна на гражданите би довела и до други проблеми в страната, включително сериозна икономическа криза през зимата и засилване на недоверието на хората в институциите, според вложителите.