Най-често разпознаващите термина „Зелена сделка“ са висшистите (сред 67% от тях), столичаните (сред 57% от тях), жителите на областните градове (сред 53% от тях), живеещите без лишения и българите на възраст между 30 и 60 г.
По-слабо запознати са хората на възраст под 30 години (сред 56% от тях), тези над 60 г. (сред 54% от тях), респондентите с основно и средно образование, хората с нисък стандарт на живот и жителите на малки градове и на села.
Знае ли се какво означава „Зелената сделка“
„В сравнение с октомври 2020 г., през октомври 2021 г. регистрираме ръст от 7% в дела на правилно отговарящите (от 39% на 46%), че „Зелената сделка“ е набор от европейски политики за дългосрочно намаляване на вредните емисии в страните от ЕС и за финансиране на икономическата трансформация към нисковъглеродна икономика“, уточняват от „Екзакта“.
На въпроса „Готова ли е България да извлече полза от участието си в плана „Зелено възстановяване и трансформация“, 44% от запитаните отговарят, че не готова, като се отчита повишаване на недоверието спрямо 2020 г. 20,8% са на мнение, че страната ни е готова, а 34,8 не могат да преценят.
Проблем ли е мръсният въздух за българите?
Относно замърсяването на въздуха, над 40% от респондентите отчитат, че този проблем не е решен в тяхното населено място. 85,4% са на мнение, че не биха сменили мястото си на живеене с друго, където въздухът е по-чист.
Според социолозите през последната година нарастват дяловете на българите, които са готови персонално да подпомогнат борбата с климатичните промени, като предприемат някои мерки и спазват определени ограничения.
От какво би се отказал българинът в борбата срещу климатичните промени?
Личната готовност за ограничения най-често се свежда до ползване на козметични продукти, отговарящи на екологичните стандарти. Това посочват 79% от запитаните – по-често жени и вискообразовани хора на възраст до 50 г.
В същото време обаче над 60% от жителите на селата и от представителите на малцинствата, за които това е достъпното отопление, не биха предприели подобна мярка.
Най-слаба е персоналната готовност за подпомагане на борбата с климатичните промени като се намалят пътуванията с автомобили. 53% от българите биха предприели подобна стъпка, а нежелаещите да го направят са по-често мъже, жители на областните градове и хора на възраст под 50 години.
49% биха ограничили консумацията на месо. 60% от жените биха приели подобно ограничение, докато 64% от мъжете са твърдо против.
Една трета биха плащали еко данък върху самолетните билети - по-често висшисти, хора с висок стандарт и респонденти на възраст между 30 и 40 г.
