Euractiv: Как скандалите на Северна Македония с Гърция и България ги спряха за ЕС

Двете страни от Западните Балкани започнаха заедно преговорите през лятото на 2022 г. Заради спора между Скопие и София, реалният старт на преговорите по присъединяване бе забавен, което се отрази пряко на напредъка на Албания, отбелязва Юрактив.

В средата на октомври се очаква Албания да направи следващата крачка в рамките на междуправителствена конференция, на която да бъде отворен първият клъстер, който включва няколко глави - „Обществени поръчки“, „Статистика“, „Съдебна система и основни права“, „Правосъдие, свобода и сигурност“ и „Финансов контрол“, съобщава сайтът.

Това е добра новина за Албания, но е крачка назад за Северна Македония, която отново не успява да направи решителна крачка към присъединяване към ЕС, посочва Юрактив.

През юли 2022 г., по време на френското председателство на ЕС, Република Северна Македония се съгласи да впише българското малцинство в конституцията си редом до други малцинства като турското, влашкото, сръбското, ромското, бошняшкото и други. Така нареченото „френско предложение“ обаче не беше приложено поради липсата на политическа воля и консенсус в Северна Македония, което доведе до застой в процеса по  присъединяване, отбелязва Юроактив. 

Към момента 100 000 граждани на Северна Македония имат и българско гражданство, което означава, че те са представили доказателства за своите български корени, пише БТА.

На 17 юли 2022 г. министрите на външните работи на Република България и Република Северна Македония Теодора Генчовска и Буяр Османи подписаха протокола от Второто заседание на Съвместната междуправителствена комисия по чл. 12 от Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество. Тогава беше направен преглед на изпълнението на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество и бяха договорени мерките за неговото ефективно изпълнение през следващия период.

Откакто националистическата партия ВМРО-ДПМНЕ спечели парламентарните избори през май т.г., новото правителство на Християн Мицкоски даде да се разбере, че иска да предоговори т.нар. „френско предложение“, отбелязва Юрактив. Както се очакваше, ЕС отхвърли тази позиция и предупреди, че следващата стъпка ще бъде отделяне на Северна Македония от Албания и предоставяне на шанс на Тирана да продължи напред, пише сайтът.

След изборите през май Северна Македония се конфронтира със съседите си от ЕС Гърция и България. Новият президент на страната Гордана Силяновска-Давкова предизвика Гърция като не използва конституционното име „Северна Македония“ на церемонията, на която положи клетва като президент.

Страната се съгласи да добави „Северна“ към името си през 2018 г., за да разреши дългогодишния спор с Гърция, припомня Юрактив.

Неотдавна правителството на Мицкоски влезе в сблъсък със София под претекст, че протоколът на българския президент не е поставил знамето на Северна Македония при посещението на президента Силяновска-Давкова в София. Визитата обаче не беше официална, като Силяновска-Давкова бе в София по повод гостуването на Националната опера и балет на РСМ. Протоколът не изисква поставяне на флаг при подобни случаи, посочва Юрактив.