Ако бъде разработен, островът, който е полуавтономна част от Дания, ще се превърне в първата европейска територия, която произвежда тези ключови стратегически метали. И базираната в Австралия компания Energy Transition Minerals е готова да започне да го прави, но нито Копенхаген, нито Брюксел, нито гренландското правителство са направили нещо, за да реализират проекта, пише в свой анализ Politico.

Напротив, 12 години след като през 2009 г. Дания предаде на жителите на Гренландия контрола върху природните им ресурси, гренландското правителство блокира мината, защото редкоземните елементи са смесени с радиоактивен уран. Оттогава проектът се намира в застой, затънал в съдебни спорове.

Проблемите на Кванефелд са показателни за по-широките проблеми на Гренландия, пише още изданието. Въпреки че разполага с достатъчно количества от някои редкоземни елементи, за да покрие до 25 % от световните нужди (да не говорим за нефтени и газови резерви, които са почти толкова големи, колкото тези на Съединените щати), тези ресурси са почти неразработени. Островът има също така мед, графит и никел.

Само две малки мини – за добив на злато и на нишов минерал, наречен фелдшпат, използван в производството на стъкло и керамика – функционират в момента в Гренландия. И допреди съвсем скоро нито Дания, нито Европейският съюз проявяваха особен интерес да променят ситуацията.

Но това беше преди 2023 г., когато ЕС подписа меморандум за разбирателство с правителството на Гренландия за сътрудничество по минни проекти. Законът на ЕС за критичните суровини, предложен същата година, е опит да се навакса изоставането чрез изграждане на нови мини както вътре, така и извън съюза, като се подчертава потенциалът на Гренландия. Миналия месец Европейската комисия се ангажира да допринесе с финансиране за молибденовата мина Малмберг в Гренландия с цел да подсигури доставките на метала за отбранителния сектор на ЕС.

Но при положение че президентът на Съединените щати Доналд Тръмп заплашва да превземе Гренландия със сила, Европа може да е закъсняла. А в свят, оформян от все по-агресивната външна политика на Тръмп и хиперактивното развитие на чисти технологии и вериги за доставки на минерали от страна на Китай, дългогодишното пренебрегване на природното богатство на Гренландия от страна на Европа все повече изглежда като стратегическа грешка. Грешка, за която Европа може сериозно да съжалява.