Facebook като троянски кон: Как Русия печели войната за умовете ни?

„Подкопават се устоите на демокрацията в България, което е в изключителна полза на Руската федерация – има отлив от гласуване“.

„На всеки следващи избори ние се борим да вдигнем избирателната активност над 50% и не успяваме. Това означава, че гласовете, вотът на тази малка креслива група почитатели на държава, която ни е обявила за враг, имат все по-голяма и по-голяма тежест. И виждаме как гласовете на определени политически сили се запазват, че дори растат. Те стават незаобиколим фактор, с тях трябва да се съобразяваме. А тази малка креслива група хора не би имала никакво значение, ако избирателната активност е 80%“.

Говорим с него в рамките на изданието на Webit за 2025 година, което този път бе посветено на бизнеса, технологиите и хората в ерата на AI и Web3.

„Проблеми с дезинформацията има по целия свят. Няма такова място, което да е оазис. В България това, което ни спасява от масови дезинформационни кампании и буквално до колапс, е че българският език не е много интересен. Не е много говорим, не е много атрактивен, самата икономика не е много атрактивна. Не сме нито голям съюзник, нито голям противник на някого. Нито сме решаваща сила в НАТО, нито сме решаващият враг – ако считаме, че Русия и Китай са естествените врагове на НАТО и ЕС. По тази причина ние сме оставени да се развиваме сравнително спокойно. Дезинформационните кампании, с които се борим в България, са на много примитивни нива – против еврото, Шенген, ЕС. Нямаме национални приоритети, които да обединяват нацията. И понеже тези приоритети липсват, не се атакуват“, каза още той.

Ето и цялото интервю:

На срещата на върха на НАТО в Хага бе постигнато съгласие рекорден процент от БВП на държавите членки да се разходва за отбрана. Част от този бюджет е за киберсигурност – за защита на дигиталното пространство, за устойчивост срещу информационни и психологически операции, срещу дезинформационни кампании, насочени към страните-членки на НАТО. В съюзническите ни формати – НАТО и ЕС – има механизми, чрез които може да се противодейства на дезинформация. Наблюденията ми обаче са, че в България тези съюзнически механизми не се използват масово. По какъв начин според Вас може да се бори онлайн дезинформацията, как може да се защити киберпространството?

Ще започна с лошите новини – при положение че държим на свободата на словото, на изразяването, на личното мнение, балансът между това да го ограничим и това да го цензурираме в киберпространството по отношение на неща, които не са удобни на властта, е ужасно тънък. На практика, когато дадена изпълнителна власт започне да „опазва“ и да ограничава изказванията, които биха могли да бъдат тълкувани като пропаганда, съвсем основателно би могла да бъде обвинена в цензура. Подобна цензура действа в Русия, в Китай, в Северна Корея. Ние не искаме да приличаме на тези държави.

Понеже не искаме да приличаме на тях, опазването на киберпространството на високо ниво на практика е невъзможно. Балансът между това да има свобода и това да бъдат заглушени гласове е много тънък – и никоя демократична власт няма да го направи.

Дали има сребърен куршум, с който може да се опази киберпространството на една държава? Не, няма. Това, което може да се направи, е да се развие рефлекс в обществото. Непрекъснато да му се повтаря какви са отличителните белези на дезинформацията и как трябва да се справя с тях.

Кои са отличителните белези?

Критичните белези на дезинформацията могат да варират в зависимост от конкретните дезинформационни кампании. Винаги във всяка една държава има някакъв лайтмотив – бяха ваксините, бяха норвежците, бяха ЕС, Шенген, мигрантите, сега е еврото. Респективно, може спокойно да има мисия, кампания на държавата, която да обяснява истината, когато се появи такава мащабна дезинформационна кампания.

Важно е хората да имат критично мислене – нещо, против което цялото общество е възпитавано десетилетия наред. По начина, по който избираме политици, по начина, по който продължаваме войната по пътищата – виждаме, че критично мислене липсва.

Второто, което е важно, са технологичните инструменти, с които може да се анализира дадено съдържание – като Google Reverse Image Search, като различните видове GPT модели, с които може да се провери дали дадено съдържание е генерирано, дали снимките имат следи от намеса. Тези инструменти са свободни онлайн. Всеки може да ги намерим. Елементарно търсене в Google ще ви изкара над 20 инструмента, които ще ви дадат точна и ясна представа дали това, което гледате, е истинно или не.

Проблемът е, че хората не го търсят. Няма го възпитанието да се проверява. Всеки живее в собствен си балон. Но в момента, в който човек започне да се съмнява в това, което вижда в своя информационен балон, вече излиза от комфортната си зона – и това трябва да ни провокира да търсим други мнения. Лошата новина е, че това не може да бъде направено централно. Също така става изключително бавно, изключително мудно.

Проблеми с дезинформацията има по целия свят. Няма такова място, което да е оазис. В България това, което ни спасява от масови дезинформационни кампании, които биха могли да доведат буквално до колапс, е че българският език не е много интересен. Не е много говорим, не е много атрактивен, самата икономика не е много атрактивна. Не сме нито голям съюзник, нито голям противник на някого. Нито сме решаваща сила в НАТО, нито сме решаващият враг – ако считаме, че Русия и Китай са естествените врагове на НАТО и ЕС. По тази причина ние сме оставени да се развиваме сравнително спокойно. Дезинформационните кампании, с които се борим в България, са на много примитивни нива – против еврото, Шенген, ЕС. Това са фундаментални, екзистенциални въпроси, които са примитивни.

Истинската дезинформация цари в САЩ, в Русия, в Китай. В Русия цяло едно общество, цял народ е повярвал, че войната, която води неговият президент, е жизненоважна за неговото оцеляване, че това е свещена война. Целият народ дава всичко от себе си, за да поддържа тази война, за да поддържа този режим. Това е страшно.

В един момент обаче, ако си зададем въпроса защо никой не ни атакува, трябва да се замислим и кои са изконните български ценности и цели на целия народ – не на определено ядро, не на дадена политическа сила или движение, а на цялото общество. Такива няма. Нямаме национални приоритети, които да обединяват нацията. Понеже тези приоритети липсват, затова не се атакуват.

Когато говорим за киберпространство и за зловредни операции – какви са целите на хибридни атаки, насочени към България?

Не е тайна, че хибридните атаки към България идват от Руската федерация. За разлика от нас, Русия има цели. Основната ѝ цел в България е да внуши, че гражданското общество, начинът, по който работи демокрацията в Европа, няма смисъл; че устоите ѝ са разрушени завинаги; че съвременната демокрация се е изродила в диктатура на джендъри и укрофашисти, които противоречат на традиционните християнски ценности – каквито и да са те: в крайна сметка руският патриарх благославя бомби. Подкопават се устоите на демокрацията в България, което е в изключителна полза на Руската федерация – има отлив от гласуване. На всеки следващи избори ние се борим да вдигнем избирателната активност над 50% и не успяваме.

Това означава, че гласовете, вотът на тази малка креслива група почитатели на държава, която ни е обявила за враг, имат все по-голяма и по-голяма тежест. И виждаме как гласовете на определени политически сили се запазват, че дори растат. Те стават незаобиколим фактор, с тях трябва да се съобразяваме. А тази малка креслива група хора не би имала никакво значение, ако избирателната активност е 80%. Това са едни 300 хиляди души, които са дотолкова облъчени от руската пропаганда, че не могат да мислят различно. Те обаче са толкова успешни у нас с това подкопаване на демокрацията и с демотивирането на хората да имат принадлежност, да чувстват държавата като свой дом.

С какви методи Русия реализира тези свои цели?

Постига го най-вече с една единствена официална мрежа – Facebook. Тя е в основата на всички злини, свързани със социалния инженеринг, който цели да дезинформира голяма група от обществото. Защо? Защото младите са в Instagram или в TikTok, а ангажирането им с политически теми е на практика невъзможно. Руската федерация се цели в хората с по-голямо ЕГН, които стоят във Facebook.

Facebook вече десетилетия не прави абсолютно нищо смислено за държави, които не говорят английски, френски, испански, японски и още няколко много говорими езика. Ние говорим български. Нито тууловете им са съобразени с българския език, нито изкуственият интелект на Meta. Причината е, че нямат финансова мотивация да го правят. Затова хибридните атаки, идващи от Изток, са толкова успешни във Facebook.

Какво е отношението Ви към регулациите на съдържанието, генерирано с изкуствен интелект?

Регулацията, която Европейският съюз направи, беше първата в света. Тези регулация разделя изкуствения интелект по нива на риск. Целта не беше да бъде ограничено съдържание, а да се каже на големите компании, че ако генерират съдържание, което може да заблуди стотици милиони европейски граждани във финансов, политически или друг аспект, то ЕС не иска тези компании на своя пазар. В тази регулация сама по себе си няма нищо лошо.

Въпросът е как тази регулация ще бъде приведена в ефективно действие на територията на ЕС. Всяка държава в ЕС има своите проблеми – бюджетни, национални. Колкото и да има забележки към Европа и начина, по който тя действа – мудно, административно и т.н., нейните ценности са единственото, което трябва да има значение. Това е едно от малкото места по света, което е сравнително наистина свободно. За съжаление, начинът не е с регулации. Начинът е да създадем атрактивен продукт за потребителите, атрактивна среда, така че те да не търсят друго място.

Предвидени са огромни инвестиции за това. Аз обаче имам сериозни притеснения, когато Европа дава милиарди за идеи, по отношение на това как тези идеи се превръщат в действие. Повечето от технологиите и изобретенията, които в момента движат американската икономика, световните пазари, големите американски компании, всъщност идват като идея от Европа – която е изключително лоша в тяхното реализиране и превръщането им в крайни продукти.

Интервю на Илияна Маринкова