Ситуацията в България обаче има свои особености. Докато американската епидемия е свързана с дългогодишната употреба на опиоидни лекарства, у нас фентанилът започва да се произвежда на място от внесени прекурсори. Недостигът на хероин допълнително е засилил търсенето му. Бакалов посочва, че през 2022–2023 г. наркотикът започва все по-осезаемо да измества хероина, а в периода 2023–2025 г. употребата му вече придобива масови размери.
Една от причините фентанилът да е толкова привлекателен за престъпните групи е огромната му сила, съчетана с ниска производствена цена. Това позволява на разпространителите да реализират значителни печалби.
Българските институции вече са засекли сериозни количества от веществото. През 2024 г. митническите власти са задържали 200 литра фентанил, отклонен от фармацевтичната мрежа и предназначен за транзит. Само преди дни пък ГДБОП разби лаборатория за производството му – операция, определена от Бакалов като една от най-значимите срещу производството на наркотика у нас.
Паралелно с това се появяват и нови, още по-опасни вещества. Сред тях са нитазените, които според Бакалов могат да бъдат между 100 и 150 пъти по-мощни от фентанила. От едно хапче може да бъде произведен голям брой дози.
Проблемът не е само в разпространението. Според Бакалов България има нужда от повече програми за хората със зависимости и от по-добър достъп до животоспасяващия антидот при предозиране. Той посочи, че препаратът, който може да даде ценни минути за спасяване на човек, все още не е регистриран и не се предлага на българския пазар.
Как една майка в САЩ загуби сина си заради фентанила
Колко страшни могат да бъдат последиците, показва историята на американката Ейпръл Бабък. Нейният 25-годишен син Остин умира, след като приема наркотик, без да знае, че в него има фентанил.
Остин започва да се променя след разочарование в училище – получава лоша оценка и губи мястото си във футболния отбор, в който играе от малък. Майката отбелязва, че е забелязала промяна и в приятелския му кръг. Той започва да общува с други хора и постепенно се увлича по наркотици.
Фаталната вечер излиза, за да купи кокаин. По думите на Ейпръл именно фентанилът, добавен към наркотика, причинява смъртта му. Токсикологичният доклад посочва като причина за смъртта отравяне с незаконен фентанил.
„Фентанилът уби сина ми. Той имаше цял живот пред себе си“, казва майката пред Нова телевизия.
Историята на Остин не е изолиран случай. Между 2021 и 2023 г. в САЩ повече от 250 000 души са загубили живота си заради фентанил. Опасността допълнително се увеличава от фалшивите таблетки, които се продават като лекарства, както и от употребата на фентанил като примес в други наркотици.
Ейпръл разказва и за случаи на деца, станали жертви на веществото. По думите ѝ има тийнейджъри на 14 и 15 години, които са развили зависимост, без първоначално изобщо да са търсили фентанил. Тя дава пример и с две деца в Мериленд – на 10 и 14 години, които умират, след като приемат хапче, получено от друг човек.
След загубата на сина си Ейпръл създава фондация „Изгубените гласове на фентанила“ и започва кампания за по-строги мерки срещу наркотрафика и по-широк достъп до налоксон – медикамента, който може да обърне ефекта от свръхдоза. В продължение на години тя организира протести и се среща с други родители, преживели същата трагедия.
За нея американската криза трябва да бъде предупреждение за държавите, в които проблемът тепърва се разраства. Тя призовава родителите да обръщат внимание на внезапните промени в поведението на децата си – смяна на приятелите, нежелание да ходят на училище или други необичайни реакции.
Най-големият риск според нея е, че човек може да не знае какво всъщност приема. Фентанилът може да бъде скрит в друг наркотик или във фалшиво хапче, представяно като лекарство.
Посланието на Ейпръл към България е категорично – страната трябва да предприеме действия, преди проблемът да достигне мащабите на американската трагедия. Защото зад статистиката стоят реални семейства, а понякога разликата между експеримент и смърт може да бъде само една таблетка.
