Реклама / Ads

17| 6286 |04.12.2020

Financial Times: Борисов, ЕС и битката за ценностите на Брюксел

.
Когато Борисов се поздрави с останалите лидери по време на срещата на върха в Брюксел в четвъртък, той бе едно от разпознаваемите лица в залата. Борисов е ветеран в подобни събития още от 2009 г. В четвъртък широкоплестещия политик седна до своите колеги, сред които германският канцлер Ангела Меркел и френският държавен глава Еманюел Макрон и заедно обсъдиха една горчива тема, която раздели целия блок. Дори повдигна въпроси за това способна ли е общността да работи успешно.

Мнозинството от държавите-членки искат да въведат нови правила, които да позволят на блока да ограничи европейските помощи за държави, които нарушават принципите за върховенство на правото. Унгария и Полша се обявиха против и наложиха вето върху многогодишната финансова рамка. Тези средства са от изключително голяма нужда за възстановяването на Европа от кризата след COVID-19.

 

Борисов не се присъедини към този бойкот. Но България се присъединява към увеличаващата се група държави в ЕС, които въплъщават проблемите, с които се опитва да се справи Брюксел. Страната се сблъсква с обвинения за корупция по високите етажи.

В някои държави, какъвто е случаят с Полша, проблемите се отнасят до нарушаване на европейските стандарти в сфери като правосъдната система и нейната независимост. В други, като Малта например, проблемът се отнася до корупция и подвеждане под отговорност на официални лица. Унгария е в групата държави, възхваляващи идеи, които Брюксел намира за нелиберални. В Полша президентът Анджей Дуда също предупреди тази година, че "ЛГБТ идеологията е по-разрушителна за човека, отколкото съветския комунизъм".

 

Всичко това е директно предизвикателство за принципите на ЕС. Подобни ценности са в основата на външната политика и “меката сила”, с която си служи блока. Резултатът е прост. ЕС е все по-открит за обвинения в лицемерие, което едновременно накърнява неговата морална легитимност и в същото време би могло да породи съмнения в бизнеса дали може да се довери на правните системи в блока.

 

Член 7 може и да послужи за ефективен паник бутон в случаи на ясна военна атака, но се оказва доста недостатъчен за изход от “сивата зона”, създадена от Унгария, Полша и България, в които управляващите се стремят да засилят контрола си върху съдебната власт.


….

 

Последните събития в България въплъщават опасността от бездействие, когато става дума за основополагащите принципи на съюза. Притесненията за управлението на страната се увеличиха драстично това лято, когато в местни медии бяха публикувани снимки на спящия господин Борисов с пистолет на нощното шкафче.

 

Втора снимка показва две златни кюлчета и пачки от банкноти по 500 евро, за чиято стойност се смята, че възлиза на около 1 милион евро. Борисов потвърди автентичността на първата фотография, но за другите твърди, че са манипулирани. Въпреки това, снимките се запечатаха в общественото съзнание.

 

България и съседната й Румъния са обект на стриктен мониторинг, откакто се присъединиха към блока преди 14 години. Този механизъм бе специално създаден за тях поради опасенията на ЕС, че страните не са готови за членство.

 

Кризите другаде отклониха фокуса на ЕС от България и нерешените проблеми с върховенството на закона. Редица анализатори твърдят, че кохезионните фондове на ЕС са допринесли за облагодетелстване на група бизнесмени, близки до властта. Правителството в София твърди, че има доверието на Брюксел и е наблюдавало период на стабилност и развитие на инфраструктурата.

 

"Борбата с корупцията е един от приоритетите на кабинета. Нашите закони за борба с корупцията се основават на най-добрите законодателни практики в ЕС", посочва за "Financial Times" говорител на кабинета.

 

Господин Борисов усилено избягва неприятности със своите колеги в ЕС. За разлика от Варшава и Будапеща, той не се обяви против останалите лидери, не се е отдал на идеологически дебати за миграцията и политиката за идентичност, дори когато се е поддавал на социално-консервативни настроения у дома. Но това лято избухнаха протести, след като главният прокурор, съюзник на Борисов, нахлу в офисите на двама служители на президента Румен Радев, който влиза в конфликти с премиера.

 

Без особено да са се трогнали от демонстрациите, господин Борисов и партията му ГЕРБ прокараха противоречиви поправки в конституцията, които щяха да увеличат властта на главния прокурор и биха намалили тази на президента и правосъдния министър.

Нели Куцкова, бивш председател на Съюза на българските съдии, описва култура на сплашване и натиск върху съдии, които издават присъди, непопулярни сред политическите посредници:

 

"Най-влиятелните хора в ГЕРБ не са запознати с основните принципи на върховенство на закона".


Превод и редакция: Джесика Вълчева

 

Цялата статия може да видите тук.

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay Donate now
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Борисов, Мата Хари и жълтите (му) сайтове 46| 6253 |29.11.2020 . Бобокови: Има един триумвират, който управлява тази държава - Борисов, Пеевски и Гешев 38| 8007 |29.11.2020 . Ревизоро обърна плочата. Казал пред Борисов, че водна криза няма да има 12| 4133 |27.11.2020 . Манолова: Властта бетонира нови тлъсти бонуси за главните секретари на Борисов, Радев и Караянчева 9| 4417 |24.11.2020

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads

НАЙ-ЧЕТЕНИ

    Реклама / Ads

    БЛОГОВЕ