Финансистът Борис Петров: Един напрегнат, но постижим бюджет трасира пътя към еврозоната

Той уточни, че не е против увеличаването на заплащането на държавната администрация, но би желал да се повиши нейната производителност, да е ориентирана дигитално за обслужване на гражданите, за да не им не налага да губят ценно работно време.

Вижда се и голям ръст на трансферите към т.нар. социални програми, към социалното министерство - 15,2 процента при средногодишна инфлация от под 5 процента, което е твърде много, посочи той пред БТА.

Според него също твърде висок е ръстът на разходите за субсидии на държавни дружества, на пощи, на БДЖ - цели 18 процента. На този фон ръстът на пенсиите със 7 процента, на трансфера към НОИ е нещо положително, отбеляза той. Като абсолютна стойност пенсиите са най-големият трансфер, но все пак те трябва да осигуряват някакво базово качество на живот на пенсионираните, иначе работещите няма да имат никакъв стимул да плащат социални осигуровки, посочи Петров.

За мен е изненада, че синдикатите при такова раздуване на разходите за заплати и за персонал не са доволни и не знам какво биха могли повече да желаят, при положение че имаме почти над 10 процента реален ръст на доходите в държавния сектор, коментира още Петров. Според него това поставя частния сектор на изпитание, защото той се конкурира с държавния за едни и същи хора на трудовия пазар.

За частния сектор ефективността на труда и производителността е важна, за държавния сектор на практика не е важна, а и не се мотивира. Така че малко сме в неконкурентна позиция - частният сектор да се съревновава с държавния при такива високи ръстове на разходите за заплати в публичния сектор, посочи Борис Петров.

Финансистът обобщи, че имаме "един напрегнат, но постижим бюджет", който трябва да изпълним, за да трасираме пътя към членство в еврозоната.