Франция без посока – дали системата на Дьо Гол вече не работи?

На 10 октомври Макрон събра лидерите на основните френски партии в Елисейския дворец, за да търси изход от политическата безизходица. Срещата започна с три прости въпроса: Кой иска да избегне разпускане на парламента? Ще подкрепите ли правителството? На какви отстъпки сте готови?

Отговорите бяха унищожителни, пише Politico в анализ. Почти никой не вдигна ръка. Социалистите отказаха подкрепа. Консерваторите от „Републиканците“ поставиха условия – никакви промени в закона за пенсиите. Дори бившият премиер Едуар Филип, дългогодишен съюзник на президента, мълчеше. Само двама души изразиха открита подкрепа – лидерът на партията на Макрон Габриел Атал и бившият земеделски министър Марк Фесно.

Така в залата на Салон дез Амбасадьор, сред позлатени огледала и френски знамена, президентът осъзна колко сам е останал.

Пет дни хаос и паднало правителство

Само 14 часа след като новият кабинет на Льокорню бе обявен, той подаде оставка. Решението изненада дори министрите му. В следващите дни президентът обмисляше варианти – от назначаване на социалист до нова коалиция с десницата. Вместо това на 11 октомври той просто върна Льокорню на поста.

Пазарите реагираха с шок – френският борсов индекс се срина с 3%, лихвите по държавния дълг скочиха, а еврото отслабна. Коментарите на дипломатите в Париж варираха от „Какъв хаос“ до „Подарък за крайната десница“.

Разединена държава и изолирана власт

Макрон изглежда все по-откъснат от реалността. Лидерите на съюзническите партии признават, че „вече не разбират решенията му“. Габриел Атал, сега начело на партията му, заяви публично, че президентът действа непредвидимо. Дори Едуар Филип, първият му премиер и потенциален кандидат за президент през 2027 г., призова Макрон да се оттегли след приемането на бюджета за 2026 г.

Критиците го обвиняват в „демократична безотговорност“, защото отказва да отстъпи властта, след като загуби парламентарното мнозинство. За тях повторното назначаване на Льокорню е акт на инат, който задълбочава кризата.

Крах на Петата република

Франция преживява нещо, което системата на Петата република – създадена от Шарл дьо Гол през 1958 г. – уж трябваше да предотврати: хронична нестабилност. Механизмът е създаден, за да осигури силен президент с твърдо парламентарно мнозинство, противопоставяйки се на хаоса на Четвъртата република, когато за 12 години се сменят 21 правителства.

Но днес, при липса на мнозинство и при разпокъсан парламент, системата се задъхва. Всяка партия мисли единствено за президентските избори през 2027 г., а компромисът е мръсна дума. Всеки министър е потенциален кандидат за държавен глава. Всеки вот може да се превърне в вот на недоверие.

„Всички гледат към Елисейския дворец и мислят как могат да седнат на стола на Макрон“, обяснява политологът Жил Гресани.

Възходът на крайната десница

В хаоса, който следва, Марин льо Пен и нейната партия „Национален сбор“ печелят нови симпатии. Последните социологически проучвания им дават около 33% подкрепа – рекорд, който прави крайната десница най-популярната политическа сила във Франция.

„Правителството Льокорню II е лоша шега и унижение за френския народ“, заяви лидерът на партията Жордан Бардела.

Парадоксът е, че системата, създадена от Дьо Гол, за да предотврати нестабилността и популизма, днес помага именно на популистите да се издигнат.

Европейски уроци, които Париж не научи

Докато Франция тъне в криза, съседите ѝ демонстрират, че стабилността е възможна. В Германия християндемократи и социалдемократи управляват заедно по силата на дълго изработена култура на компромис. В Италия кабинетът на Джорджа Мелони оцелява вече трета година благодарение на съгласие между различни крила на десницата.

„От другата страна на Рейн консерватори и социалисти успяват да работят заедно. И това функционира“, призна самият Макрон през август. Но във Франция думата коалиция все още звучи като признание за слабост.

Шестата република – фантазия или неизбежност?

Наблюдатели все по-често говорят за „Шеста република“ – система, която би дала повече власт на парламента и би насърчила коалиционното управление. Лидерът на крайната левица Жан-Люк Меланшон от години настоява за такава реформа, но доскоро идеята изглеждаше утопична.

Днес обаче, след петима паднали премиери и парламент, който не може да приеме бюджет, въпросът вече не е дали системата трябва да се промени, а кога.

Франция е в политическа спирала, каквато не е виждала от десетилетия. Макрон остава самотен играч, който все още вярва, че може да обърне хода на играта. Но колкото повече настоява да контролира всичко, толкова повече системата, която трябваше да гарантира стабилност, се превръща в източник на хаос.

Днес Франция не се пита дали президентът ще издържи, а дали Петата република изобщо може да оцелее.