А. Гълъбов: Номадството е признак за импотентност в политиката

Това, което виждаме с опита да бъдат движени хора по този начин, е наистина ново равнище на деградация на отношенията между политическите централи, купувачите на избори и избирателите. За да имате възможността да движите по този начин хора, това означава, че те се намират в дълбока зависимост от други фактори. Този феномен е концентриран в райони, където има традиционно дълбока бедност. Това е много тежкият отпечатък на деградацията на стопанския и на социалния живот в страната и употребата им за партийни цели. Очевидно е, че става дума от една страна за профила на политически партии, които имат достъп до подобни механизми за контрол върху живота на хората, от друга страна, е признак на изключително тежка и дълбока политическа импотентност. Неспособността да убедиш хората да гласуват за теб, води обикновено до използването на всякакви други средства за въздействие върху тях.

Проблемът е в това, че това номадство е част от общото политическо номадство. Ние сме вече в кампания поне от два месеца. Ние имаме номадство в самите политически среди на местно равнище от кметове, които са се явявали кметове от всякакви политически партии, общински съветници, които продължават да бъдат все така анонимни, а в същото време продължават да взимат решения в неизчислими варианти на споразумения далеко, вътре от вниманието и от интереса на обществото. За съжаление преместването на групи хора и регистрацията им в други населните места е само част от тази обща среда на разпад на демократичните стандарти, коментира Гълъбов.

Според социолога, промяната на закона не е решение: Не смятам, че промяната на закона е решението в тази ситуация. Разбира се, че на първо място трябва да се провери къде точно са настанени тези хора, дали те изобщо живеят в тези си нови адреси.